Легендата на Левски Руси Гочев сподели пред „Мач Телеграф“ очакванията си за мача за Уелс. Някогашното крило има 43 участия и 8 гола за националния отбор. Именно с негово попадение побеждаваме Уелс с 1:0 на 16 ноември 1983 година, като с този успех запазваме шансове за участие на Евро’84. Пропиляваме ги в драматичния последен мач с Югославия в Сплит, където губим с 2:3. Попитахме го за спомените му от победата над Уелс преди 37 години, както и за очакванията му за днешния двубой.
„Естествено, че имаме шансове срещу Уелс. Победихме ги тогава, защо да не спечелим и сега? Евентуален успех ще бъде повече за самочувствие и за по-добро настроение за работа на треньора и футболистите. Времето е лошо, дъждовно, но такова беше и когато ги бихме през 1983-а. Спомням си, че беше много студено, но както ви казах – не е задължително това да е в тяхна полза.
В момента националният отбор се намира в процес на обновление, има постоянни промени на треньорите и играчите и това няма как да не се отразява зле. Това ми напомня да ви спомена за едни подобни събития, които се случваха в националния отбор, когато аз започнах да играя в него. Един от първите ми мачове беше гостуване на Италия, в което загубихме с 0:1. Треньор тогава беше Цветан Илчев. Малко след него сложиха Добромир Ташков. Не мина още много време и назначиха Атанас Пържелов. Всичките тези промени станаха за сравнително кратко време и не се отразиха добре. Всеки треньор си имаше свои виждания, предпочиташе определени футболисти. Едва, когато назначиха Иван Вуцов и му дадоха повече време, дойдоха и резултатите. В началото и при него имахме колебания, не се класирахме на европейското през 1984-а, но на световното през 1986-а успяхме. Затова си мисля, че може би е по-добре да оставят Георги Дерменджиев. И без това чуваме от ръководни фактори като Лечков, че само „харчим“ имена в треньорството, като им даваме националния отбор и после ги сменяме. А всъщност, който и да е селекционер, ще е горе-долу едно и също. Щом е така, да го оставят Дерменджиев. Има успехи на клубно ниво с Лудогорец, спокоен и уравновесен е. Но по-важното, дори задължително според мен, е да се оформи едно ядро от футболисти, около които да се гради съставът. Постоянното текучество е пагубно. То в национален отбор не може да няма никакво текучество, но трябва да не се правят често големи промени“, убеден е Гочев.
Попитахме го кои играчи в националния отбор най-много му харесват и евентуално около тях да се гради състава.
„На мен много ми харесва Тодор Неделев. Познавам го от дете, когато бях директор на школата на Левски. Още тогава исках да го вземем на „Герена“. Треньор му беше Тодор Зайцев. Разбрах, че поради семейни причини не може да мръдне от школата, в която беше тогава (б.а. Ботев 2002, конкурент по онова време на Ботев Пд). Кирил Десподов също е добър и млад играч, който също може да бъде един от тези, около които да се гради. Така че пожелавам успех на момчетата. Не знам дали дори и при победа ще имаме някакви шансове за нещо сериозно в Лигата на нациите, но за самочувствие и настроение тази победа много ни трябва. Дано я постигнем и да тръгнем нагоре“, завърши Гочев.
