Янтра Габрово запази мястото си във Втора лига с паметна серия от пет поредни победи в края. Треньорът на тима Костадин Ангелов изпълни мисия „Спасение“ с четвърти клуб след елитните Пирин и Видима-Раковски през 2011-а и Витоша Б (2018 и 2019). Бившият бранител на габровци (1992-1996) зае поста през миналия октомври. Пред „Тема Спорт“ Коце Лаптопа говори за работата в Янтра и дали бъдещето му е свързано с клуба.
Г-н Ангелов, имате ли представа за кой път успявате да спасите отбор от изпадане?
– Не! Честно, нямам… (смее се) Горе-долу ги знам, но трябва да пресмятам. Явно при мен е някаква орис още от началото на кариерата – да вкарвам отбори и после да спасявам. В интерес на истината имам и изпадания (б.а. – 2008 с Видима-Раковски).
Кое се помни повече?
– Ако си настроен негативно, ще помниш вторите. Трудните моменти са уроци, а другото е награда. Най-странното е, че най-тежките ми мигове, включително и по пътя ми в Янтра, са завършили с успех. Урокът, който съм научил, е, че всяко нещо, започващо трудно, завършва добре. Има някакъв баланс. Другото е, че когато нещата се лесни, успехът е непостоянен или кратък.
В кой момент се преобърна полусезонът за Янтра?
– От Симитли – оттам тръгнаха нещата, при този хикс (1:1) отборът игра наистина добре. Важното беше да хванем своя начин на игра и аз за себе си също. След доста експерименти мачът със Септември ни показа пътя. Срещу Своге след това играхме много силно у дома, но загубихме нелепо (0:1), а тогава разбрах, че това е начинът.
На какво се дължи промяната в отбора и най-вече резултатите през пролетта?
– Огромно значение имат играчите. Още от първата тренировка разбрах, че са едни страхотни момчета, много отдадени на каузата „Янтра“ и това ще даде резултат.
Избистрянето на основен състав към края ли спомогна за серията от 5 поредни победи?
– Не е на състава, тук има колектив. Дължи се на малките детайли в играта. Нужно е повече време, човек променя навиците си по-бавно.
Всеки отбор обаче се нуждае от лидери, можете ли да откроите някого?
– Не мисля, че трябва да се отличава някого. При нас има баланс между млади и по-опитни.
Имаше ли момент на колебание у вас, когато се чуваха и критики в Габрово, че може да не изпълните целта?
– Не, това изобщо не може да ме засегне. Винаги има хейтъри във футбола и ако ги слушах, да съм се застрелял досега. Животът ме е научил, че когато си отдаден, имаш успех. Без трудности няма прогрес. Имаше мигове, в които съм бил смазан от напрежение и по-скоро от търсенето на правилния начин – пробваш едно, второ, трето и накрая идва момент, в който виждаш, че нещата не се получават. И търсиш нов вариант, но никога не съм се отчайвал. Знаех, че ще имаме успех, казвал съм го на играчите и даже им го предрекох – макар да ставаше дума за 10 поредни победи.
Четирите зимни попълнения (Иван Петков, Владимир Мичев, Димитър Видев и Пламен Тенев) се оказаха добър ход, как бихте окачествили селекцията?
– Има нещо, което се знае в града, но не и в широката футболна общественост –
идеологът на Янтра, събрал хората в клуба и помогнал за селекцията, е Виктор Венков (б.а. – футболен агент и бивш футболист на Янтра). Благодарение на него съм тук и прогресът се дължи на него. Той е от Габрово и само той си знае колко обиди и нападки изтърпя и колко сладък е този успех за него.
Няколко думи за двама от най-опитните ви играчи – Иван Петков, който дойде от Етър, и капитана Християн Кожухаров, вкарали решителни голове в края на сезона…
– Иван го познавам от много малък, беше юноша на Видима Раковски в Севлиево, когато работех там. Страхотно момче – освен на терена допринася и за атмосферата в съблекалнята. Повлия много и беше един от най-полезните ни трансфери. Вкарва страхотно настроение и напрежението веднага пада, а момчетата се нуждаеха точно от характер като него. Християн също го познавам дълги години – той е човек, който свързва Янтра със своите мечти. И е много важен за отбора. Впечатлен съм от него и брат му (б.а. – Пламен Кожухаров, който от есента лекува контузия), че не мръднаха от Габрово, защото искаха да видят Янтра в професионалния футбол и клубът е там благодарение на тях двамата. Знам, че искат да стигнат и Първа лига с тима и искрено им го пожелавам.
Ще останете ли в Янтра и доколко това е свързано със запазването на състава?
– Аз също съм човек с мечти и амбиции. Когато се прави нещо и то се завърши до известна степен, нормално и неегоистично е да искам отборът да бъде запазен. Ясно, че няма да останат всички, но основата е положена и може да се надгражда. Абсолютно логично е ядрото да бъде съхранено. И тогава да остане и треньорският екип.
Парадоксално ли е, че Янтра постигна решителните си победи на ст. „Ангел Кънчев“ в Трявна заради ремонта на стадиона в Габрово?
– Не. В Трявна е хубаво, защото самата трибуна и хората са близо до терена и създават пo-различна обстановка. Но „Христо Ботев“ ще бъде един от топ стадионите във Втора лига и ще стане страхотно съоръжение. Истински дом на Янтра, където хората наистина да се наслаждават на професионален футбол.
Как бихте описали емоциите след победата 3:2 над Миньор, подпечатала оставането на Янтра в групата?
– Едни от най-хубавите ми моменти във футбола. С Янтра, независимо че имам влизане с Видима и Витоша Б, емоцията е абсолютно същата. Беше страхотно, защото много хора ни бяха отписали, но ние продължихме да вярваме. Беше по-скоро облекчение. Доста тежък беше камъкът, но ние още на третия мач от серията победи знаехме, че тя не е случайна. Усещаше се, че нещо ще се случи, а срещу Миньор емоциите наистина се отпушиха.
Мечтите на Костадин Ангелов свързани ли са с Янтра?
– Свързани са с моето лично израстване и това не означава, че то не може да е с Янтра. Не си представям моя успех с някой конкретен клуб. Но пък аз мечтаех да спася Янтра и се сбъдна, нищо не ми пречи да мечтая отборът да влезе в елита.
Доколко показателно за израстването на тима е, че той финишира 11-и, на четири позиции над чертата?
-Достатъчно показателно. Има огромен напредък във всеки състезател – и психологически, и технически, и тактически. Те са по-добри футболисти отпреди и на това се дължи развитието на отбора.
И за финал, изпълнената мисия с толкова малък бюджет прави ли успеха ви по-сладък?
– Не е тайна, че Янтра бе с може би най-малкия бюджет във Втора лига и затова имаше проблеми и критики, че няма селекция и т.н. Истинската работа е, когато я свършиш без големи претенции. Прогресът винаги е осъществим, независимо от финансите. Бюджетът не е определящ фактор. За мен един от героите тази година е Люси Киров в Нефтохимик, който направи много по-голям подвиг и трябва да получи признание, защото имаше далеч по-малко време и постигна много по-големи резултати, при все че бургазлии бяха отписани. Той е героят сред треньорите.
