Кой е Стойчо? Кой е Любо? Кой е ЦСКА?

0
-

Червеното дерби в понеделник бе нажежено и напомпано със страсти. Червени и силни страсти. Повече омраза, отколкото любов, повече мъст и агресия, отколкото спортно джентълменство. Някои ще кажат, че е нормално. Може би. Само, че ако играеха отбори от дивия Северозапад в Б областна група на някоя поляна пред село, около която е пълно с пияни „фенове“.

Марката ЦСКА пострада сериозно в последните дни. Тук не говорим да спортно-техническото ниво, както и играта на двата тима. В интерес на истината мачът беше на доста добро равнище за българските мащаби, като предложи всичко – обрат, голове, дузпа, агресия и някои отлични отигравания. Страшното беше около мача. Много страшно. Невиждана вербална агресия срещу Любо Пенев, също и към Стойчо Младенов. Грозно поведение към делегацията на гостите от ЦСКА 1948. Тук прави чест на домакините, че все пак успяха да неутрализират фенската „любов“ и осигуриха на гостите адекватни места в ложите.

Цяла седмица преди мача легенди на ЦСКА бяха заклеймявани и охулвани, като криминални престъпници. Нека все пак да припомним за кои става дума. Стойчо Младенов – не е нужно да се казва кой е и какво е направил за ЦСКА. Само ще припомня едни стихове, останали в историята – „Ех, въздъхна Гробелар, Стойчо е на гола цар“….., Любо Пенев – един от водещите голмайстори в края на 90-те , президент за кракът период от време, като пред този период извади от джоба си над 700 хиляди марки, за да поддържа клуба жив. Само от трансфера му във Валенсия през 1989 година в касата на клуба влязоха 1,5 милиона долара. Тогава това беше бюджетът горе-долу за една година.

Радослав Здравков- футболен магьосник, един от лидерите в големия отбор в началото на 80-те години. След това направи и нелоша кариера в Португалия.

Валентин Илиев – капитан на ЦСКА в един от силните му периоди през 2004-2007 година. Автор на фамозен гол срещу еврошампиона Ливърпул при победата на Анфийлд. Потомствен цесекар.

Методи Деянов – един от силните играчи на отбора през 90-те , негов капитан и любимец на публиката. Той дебютира много млад с червената фланелка и още при появяването му агитката започна да скандира – „Мето, Мето…“.

Спас Джевизов – кой не е чувал песента „В село Подуене“, където той е един от главните герои. „Спас Джевизов изненада лошо синята армада. Той на Левски го набута още в шестата минута.“ Това е нещо като химн на червените фенове, а Спас е част от този химн.

Да не продължаваме.

Колкото повече изброяваме, толкова повече боли. Легендите на червените са част от историята, част от митологията. Сега върху това се хвърля кал и фекалии. Фекалии не в буквалния смисъл, но в метафоричния, да. Тези фекалии обаче се лепят и на марката ЦСКА. А фекалиите миришат. Вонят и вонята остава дълго. Всеки за себе си има своя истина за създалата се ситуация, все избира на коя страна да застане. Хвърлянето на кал и фекалии по ЦСКА обаче не може да бъде оправдано…. Това е самоубийство и братоубийство. Срам и позор за един клуб, за една голяма футболна марка.