-
Националният отбор за пореден път показа безлична игра и загуби. Този път от сравнително силен отбор, като Парагвай. Съперниците ни вчера бяха видимо по-можещият тим, значително по-силен като организация, а и като лични качества на отделните футболисти. Въпреки старанието се видя, че родните национали наистина са едни футболисти средна ръка, които не могат да предложат нещо по-сериозно.
След мача старши треньорът Георги Дерменджиев беше напълно обран, без да говори излишни приказки или клишета от рода „виждаме светлина в тунела“ или „вървим по правия път“.
В същото време обаче поведението на ръководството на БФС буди недоумение. Отново се задава някаква сапунена опера с вицепрезидентскя пост. След като Михаил Касабов беше определен да заеме тази длъжност, Йордан Лечков реши да обжалва. Това решение той взе след изборите. След като Боби Михайлов подаде оставка, надеждите бяха, че ще има все пак някаква промяна. Че ще дойдат нови хора, ще се търсят нови решения и начини за излизане от блатото. Вместо това виждаме отново едно протакане, влизане в административни процедури, за да се печели време. Явно в по-голямата си част сегашният Изпълком не иска промени. Статуквото е удобно за всички. Особено за Йордан Лечков, който видимо е настроен против промените. Той е прекият отговорник за националните отбори, но не иска да поема отговорност. Изглежда Лечков има и пряка полза от запазване на статуквото и няма интерес от налагането на нови правила. Явно това, че българският футбол затъва все повече в голямото тресавище, за него няма значение. Важното е да вървят схемите…
По-лошото е, че и други хора от ръководството му припяват, включително и Касабов. Дори и спортният министър Красен Кралев заяви, че тези процедури по обжалването са напълно нормални и законни. Дори обяви след срещата с Парагвай, че има положителни промени в отбора.
Странното съзвучие на отговорните фактори в родния футбол и спорт води до определени въпроси. А, може би най-главният е: Докъде може да стигне падението?
