Вече измина повече от седмица от края на трансферния прозорец в България, но разсъжденията за селекцията в Левски не спират. На „Герена“ през това лято дойдоха шест нови попълнения – вратарят Мартин Полачек, защитниците Луи Нганиони и Нуно Рейш, халфовете Давиде Мариани и Богдан Вашчук и нападателят Луан Виана. Именно последният привлечен от сините атакуващ нападател заформи най-големите полемики.
Левски взе нападател с 14 официални мача досега в кариерата си в мъжкия футбол и вкаран един-единствен гол. Но нашият поглед ще падне върху това с какво разполага Славиша Стоянович за върха на атаката си в момента и на кого можеха да разчитат през миналия сезон по това време първо Николай Митов, а след това Делио Роси.
През миналото лято на „Герена“ акостираха двама нападатели. Първо със сините подписа дошлият от Берое Жуниор Мапуку, а малко по-късно контракт парафира и румънецът Серджиу Буш, който и в момента е в отбора. Като заварено положение в тима имаше само един нападател в лицето на Бабатунде Аденижи. Левски започна с тези трима нападатели сезона, в течение на който именно атакуващото звено отнесе най-много критики от футболните хора и запалянковците. Ролята на голаджия иззе централният защитник Давид Яблонски, реализирайки девет попадения в Първа лига. До края на есенния полусезон Серджиу Буш успя да удари едно рамо с пет попадения във всички турнири. От своя страна до Нова година Жуниор Мапуку наниза девет. Конгоанецът стартира силно престоя си на Терена“, отбелязвайки две попадения в дебюта си срещу черногорския Сутиеска Никшич. Но след това и двамата загубиха формата си и доверието както на треньора, така и на феновете. През зимата след неразбирателство с Делио Роси дошлият от Берое нападател пое по посока Китай. Друг е случаят с нигериеца Бабатунде Аденижи. Той взе участие в мачовете от Лига Европа срещу вече споменатия Сутиеска, а след това и при отпадането от Хайдук Сплит. В Първа лига записа само 15 минути срещу Локомотив Пловдив и след това ръководството всячески се опитваше да се раздели с него и ганайското крило Франсис Нар.
Като се направи тази съпоставка, положението, в което се намира в момента Славиша Стоянович, е по-приемливо. Словенският наставник разполага в сегашния си състав с цели петима нападатели. Старши треньорът завари в отбора Серджиу Буш, дошлите през зимата от Пирин Благоевград и Динамо Букурещ Станислав Костов и Ривалдиньо, както и завърналия се след наем в Локомотив София Илия Димитров. А най-пресен е трансферът на Луан Виана. Цифрите от началото на сезона показват, че избор №1 за атаката на сините е Станислав Костов. Българинът до момента успя да реализира четири попадения от девет мача. Следват Серджиу Буш и Илия Димитров с по едно, но румънецът престоя на терена повече минути от юношата на сините. Младокът реши двубоя с Ботев Пловдив в последните секунди и оттогава получава все по-малко шансове. От своя страна синът на легендата Ривалдо за момента изигра един мач или по-точно няколко секунди при победата над Дунав в Русе с 2:1.
Тепърва сините фенове ще се запознават с качествата и възможностите на бразилеца Луан Виана, но в момента привържениците не са оптимистично настроени. Запалянковците все още чакат нападател от типа на Гара Дембеле или Базил де Карвальо. А откъдето и да го погледнем, сумарно и петимата нападатели нямат ефекта на Дембеле.
На пръв поглед Славиша Стоянович има предимство пред своите предшественици с това, че разполага с по-голяма бройка изпълнители в предни позиции, но дали тяхното качество е добро? Дали словенският наставник просто се чуди кого да пусне в предни позиции, защото трябва да играе с типичен централен нападател? Все пак трябва да се отчете, че Станислав Костов е с едни гърди напред пред останалите и засега донякъде оправдава очакванията. Дали количественото натрупване ще вдигне качеството? Всички, които обичат Левски, се надяват това да се случи. Борбата и съперничеството между петимата нападатели да роди истинско съревнование, гарнирано с много попадения. И по този начин да направят труден избора на Славиша Стоянович за върха на атаката като доказването на сложна математическа формула.
Мартин Александров/ „Тема спорт“
