-
Ако и през пролетта на следващата година пак открием, че осмата титла на Лудогорец е капарирана, вече няма да е интересно. Оставяме настрана всички елементи от втория фронт и се вглеждаме в това, което виждаме. А то е, че инвеститорите си харчат парите в Разград точно както трябва. Пътеката им е отъпкана по техните си правила и от този момент нататък трябва да се случи истинско чудо, някакъв невероятен срив, че Лудогорец да отстъпи позиции.
Като говорим за срив, то такъв може да бъде допуснат само откъм резултати. Например да се случи нещо от рода на Милсами и след това в първенството тимът да допусне серия от загуби, да се изпокарат играчите и разни такива, което трудно бихме допуснали.
Важното е, че няма как да се случи срив на концепциите, срив на идеите, срив на намеренията. Ей така, без да се усетим, се натрупаха години, в които орлите си структурираха клуба така, че да се самоиздържа, да печели и да репродуцира резултати, като паралелно с това се разраства и като инфраструктура, и като база, и дори като брой служители, ако щете.
Пропастта между Лудогорец и преките конкуренти, на този етап свиващи се до ЦСКА-София и Левски, е огромна. Като уточняваме, че освен разлика във финансите, организацията, школите има и разлика в идеите. Медицинският и възстановителен център на разградчани, да речем, е на ниво Бундеслига, а в Левски и ЦСКА-София просто нямат такова животно. Имат само намерения някога да направят. Както и имат намерения и амбиции за много неща, които Лудогорец прави и почти винаги е с едни гърди напред.
Наистина, за да назначиш кондиционен треньор, който до оня ден е бил в щаба на Диего Симеоне в Атлетико Мадрид и е взел Лига Европа, това означава не само че можеш да си го позволиш. Изкуство е да се добереш до такъв човек, изкуство е да му представиш такава оферта, че самият той да приеме да живее и работи в Разград. И то след като имаш вече на разположение кондиционен треньор от Селтик, а знаем британските тимове в какво темпо играят. Някой ще рече -много важно. Но обърнете внимание на атлетизма и гъвкавостта на играчите на Лудогорец. През последния сезон на моменти те се държаха така, сякаш им е досадно да се надтичват в мачовете от първенството. Като онзи ден срещу руснаците от Ахмат. Лудогорци играха с огромна лекота, при това с формация, която се очертава да е резервна.
За качествата на новия треньорски екип е твърде рано да правим оценки. То дори не е ясно в контролите кой и на каква база прави съставите. Но тепърва ще видим как Аутуори ще заиграе хорото. Той е бил наясно, че в Лудогорец треньорите не правят селекцията, а водят тренировъчен процес и мачове. В Разград това е закон и който има нещо против или пък вярва в нещо друго, какъвто бе и случаят с Херо, си заминава. Той наивно си мислеше, че ще си докара футболисти по собствен вкус.
Нали никой не допуска, че Аутуори е имал някаква намеса при привличането на Антон Недялков? Това е глобален ход на висшето ръководство и има не само спортно-техническа идея.
Новият силен човек има микс от отговорности. Като за начало той ще бъде наблюдател, за разлика от Димитър Димитров, който бе вътре във всяка тренировка и всеки детайл.
Идеята с привличането на бразилското величие е ясна – когато Аутуори влезе в съблекалнята, всички да са по-тихи от водата. На терена едва ли ще видим нещо ново от Лудогорец, поне в първите 2-3 месеца.
Желю Станков/ „Тема спорт“
