Бившият футболист на Локо Пловдив и Ботев Мартин Камбуров даде интервю пред „Тема Спорт“. Рекордьорът по отбелязани голове в А група е шампион с черно-белите. В момента той не се занимава с футбол, но не е затворил вратата към любимата игра.
Мартине, кога за последно беше на мач?
– На Берое – Локо Пд тази пролет, когато ме бяха поканили от ръководството. През новия сезон не съм ходил на стадион.
Сега как протича ежедневието, гребеш ли с пълни шепи от предложенията на нефутболния живот?
– Добре го каза. Сега обръщам внимание на други неща. Занимавам се с детето, пътувам по други задължения. Един вид наваксвам заради лишенията, които съпътстват професионалния футболист, няма лагери, пътувания, подготовки и мачове. Позволявам си неща, от които към се ограничавал доста години. Е, няма как да загубя тръпка. Гледам 99 процента от мачовете в българското първенство. Харесва си ми. След толкова години е трудно човек да се отдръпне напълно.
Като гледаш, не ти ли се доиграва?
– Аз съм от щастливците, които имаха възможност да играят дълго време и прехвърлих 40 години като активен футболист. Иначе на колкото и години да се откаже човек, малко или много му се поиграва, така за себе си няма как да съм лишен от тръпка. Винаги има нотка – абе, не можеше ли още малко. При мен това беше последните 1-2 години, че може още малко. Но не крия, че имаше какво да ме държи и това беше рекордът на Петър Жеков. Беше ми голяма мотивация. Откакто съм спрял, не играя и мачлета дори. Наблягам на тенис.
А вкъщи с детето?
– У дома ритам постоянно, навсякъде има топки, различни размери. С детето ритаме навсякъде.
Някой беше казал, че футболната топка е като любовта. Не знаеш какво да правиш, за да не се влюбиш, същото е и когато ти се изпречи топка – ти просто я риташ.
– Точно така е, да. Всяка топка или топчица, която ми е пред очите, бива изритвана. И никога без цел. Дали леко ще уцеля малкия, дали ще вкарам между два стола или други предмети, винаги е така. Даже като играя тенис и от сервис отиде в мрежата или просто след разиграване пратя топката в мрежата, се бъзикат – ама това не е мрежа на футболна врата. Ти си голмайстор, ама това е друга игра и не трябва топката да е в мрежата.
Синът ти на кой стадион ще стъпи за първи път в живота си?
– Със сигурност на „Лаута“. Няма две мнения по въпроса след това, което съм направил за Локомотив. Дано този момент да е с много публика. Играл съм и за Ботев преди повече от 20 години за първи път.
Играл си и за двата отбора ЦСКА?
– Е, хайде сега… Да, но нямам отношения по това, което се случи преди няколко дни на „Армията“. Не са хубави тези неща.
Как ти се струва първото първенство, в което не участваш?
– Прави впечатление, че Лудогорец са свалили нивото. Левски са добре, въпреки че отпаднаха нещастно от малтийския отбор. Като цяло играят добре, видяхме срещу ПАОК, показаха израстване. Левски, според мен, е най-реалният конкурент на Лудогорец, показаха го и ги надиграха за Суперкупата. Двата ЦСКА е ясно, вижда се, държат ниво. Но е добре, че Локо Пловдив, Черно море, дори Арда са стабилни и изобщо тази година виждам отбори с постоянство. Така че Лудогорец може и да сдаде първото място. Харесва ми първенството, интересно е. Вярно, че има и по-слаби, но няма да има такива разлики на върха. Не само за титлата, но и за тройката ще е интересно. Дано интригата да е до края. Ще видим и на зимния трансферен прозорец. Лудогорец тези дни са активни. Ето обаче вижте Мъри Стоилов, от петима уцелва четирима. Докато аз през годините съм бил на места, където от четирима нови, не могат да съберат половин качествен футболист. А Стоилов прибавя към чужденците и опитни българи. Ивелин Попов като почне да играе до Жоро Миланов, и ще вдигнат нивото още. Левски е единственият най-реален конкурент на Лудогорец и ще го покажат.
Очакваш ли промяна в националния отбор с новия селекционер?
– Имаме футболисти за средно европейско ниво и никак не е редно да правим равен с Гибралтар. Не трябва да се надценяваме, но трябваше да дойде сърбин и да каже, че няма млади и стари. Човекът дойде и го каза ясно и кратко. Какви подмладявания може да има в национален отбор?! Ако си добър, играеш там, независимо дали си на 16 или 36 години. Кръстаич беше откровен – не е сериозно за година и половина да играят 7 вратари. Ама даваш шанс. Чакайте, това не е училище. В националния отбор трябва да играят най-добрите. Защо чакахме сърбин да го каже? Ние подмладяваме или пускаме някого, че да го продаваме в чужбина. Няма да бием Англия и Испания скоро, но трябва да държим прилично ниво.
А кое клубно първенство гледаш?
– Навън симпатизирам на Манчестър Юнайтед. Но там доказват, че само с пари не става. Трябва да уцелиш и събереш точните футболисти. Това е сложен процес. Не е въпросът да изхарчиш един милиард, вече кой как има нюх е друг въпрос.
Кой е любимият ти световен нападател?
– Левандовски е типичният хищник, той живее за гола. Роналдо и той е така. Говоря за сегашния, но и бразилеца го харесвах. Но Кристиано е машина, въпреки че това е му е първият колеблив сезон. Но не е лесно 15-16 сезона в топ първенства да вкарваш поне по 20 гола. Но в този слаб отбор на Юнайтед какво да направи. Досега щеше да има сигурно 15 гола, ако отборът вървеше. Това са големи футболисти, цял живот да бележиш непрекъснато. Нека да говорят, бил стар, бил млад. Тези приказки ги слушахме. Роналдо и него всяка година го отказваха.
