Рекордьорът по отбелязани голове в българското първенство Мартин Камбуров е от тези големи имена, които след края на състезателната кариера излизат от футбола и не се занимават с играта под каквато и да е форма. Бившият нападател в момента си почива активно и гледа световното първенство. Той отговори на въпросите на „Тема Спорт“, а началото естествено са мачовете в Катар.
Мартине, това ти е първото световно след отказването? Сега по-различно ли гледаш на футбола?
Не, и като дете и после като професионалист, и сега – все гледам на футбола по един и същи начин. След толкова години имам професионален поглед, но като цяло играта си е същата.
Едно време на първенствата нямаше ли си любим нападател?
Не съм копирал някого. Имал съм идоли и хора, които с постиженията си са ме мотивирали. Един посредствен футболист може да направи изригване, но са ме впечатлявали хора с постоянство и с визитка, тези, които остават в спомените на много хора. Навремето Стоичков не беше център нападател, но спечели „Златка топка“ и стана голмайстор на световно, това е вдъхновяващо за едно дете. Имало е големи голаджии на световните първенства. Бразилецът Роналдо и Мюлер, когото много хора подценяват, но такива майстори мотивират всеки футболист.
Дървени вкарвачи или елегантни нападатели ти харесват повече?
За мен няма бързи, бавни, технични, високи, ниски и така нататък. Един нападател е топ, когато вкарва редовно голове, когато си върши работата. Феновете обръщат внимание и на играта, но резултата е на преден план. Слушам коментари на капацитетите по студиата за Левандовски, че бил статист. Ами те Полша са слаб отбор, за 4 мача минаха 3 пъти центъра и е нормално той да не блести. Пред него нямаше положения. Обаче вкара за един сезон в Байерн 42 гола, нали? И сега всички си мислят, че той трябва да глътне топката и да я вкара във вратата. Меси също не е бърз, но с пас и удар извън пеналта може да реши мач. Кристиано също. Но нормално е да се шуми около тези хора. Те са постигнали много.
Имал ли си в кариерата периоди, в които не ти върви и да те приканват да глътнеш топката и да я вкараш?
Да, когато от Китай се върнах в Локо Пловдив, нямаше пари и клубът се издържаше от феновете. Седмица преди старта се събрахме 15-16 човека. Беше трудно, играхме слабо, трупахме загуби и равни. Имаше период, 5-6 кръга не бях вкарал. И вече не е толко да ме бъзикат, че не вкарвам, ами започваш да си мислиш – абе ставаш ли, не ставаш ли и дали си добър. Не можеш да я вземеш от твоята врата и да я вкараш в другата. От тези дупки се излиза чисто психически. Но като вкараш първия гол и всичко се нарежда. При всеки футболист с 15-20 годишна кариера има такъв период.
Младите и старите, можещите и неможещите, защо все още има такива лафове?
Е, вижте Пепе, на близо 40 години вкара гол на осминафинал на световно. Ами Роналдо не е първа младост също. Не е до годините. Кристиано не е типичният централен нападател, малко топки отиват до него, но отваря пространства. По себе си съдя – когато не вкарам гол, се изнервям. Така че и за тях е нормално. Модрич и той още дърпа конците на Хърватска. Луис Енрике пък нарочно селектира млади футболисти, но подозирах, че Испания няма да направи нищо. Не можеш да пренебрегваш хора с имена и успехи. Жиру кара 37-ма година, но и той играе и вкарва. Футболът се е развил, сега има възстановяване, медикаменти.
Това е първото първенство след коронавируса, как ти се струват играчите кондиционно?
Да, играе се насред сезона. Но по време на пандемията всички бяхме с раздадени програми, никой не е спирал. Сега нямаше прекъсвания и лагери. Всички са в отлично състояние, мачовете са доста динамични и интересни. Дефанзивният халф на Хърватска Брозович с бира, на когото се появиха снимки с цигара и бира, е изтичал 16.7 километра. Нашите в Берое Райнов и Цветков бягаха по 12.5 километра най-много. Този хърватин какво е правил, не знам. Зверско тичане, значи са подготвени играчите.
Меси или Роналдо, по кого се захласваш?
И двамата имат велики кариери. Имат общо над 10 Златни топки. Хубаво е един от тях да завърши със световна титла. Симпатиите ми са към Кристиано.
На него обаче не му върви, пейката го влече?
Те веднага го извадиха от контекста, че не махнал на феновете. Ако пък поздрави публиката, защо поздравява. Ама това е, голямо напрежение непрекъснато. Ние в българския футбол какво знаем за напрежението?! Особено при това рехаво посещение на стадионите. Роналдо е милиардер, ами отвсякъде натиск, интриги, треньори, медии, фенове… целият свят е там. Треньорът на Юнайтед според мен си прави пиар. Тен Хаг след Манчестър кой ще го знае?! Има играчи с различен статут, към които преди сезона трябва да се подходи различно. Да се седне и да се говори с този човек. Да е ясно играча какви са намеренията на треньора и ръководството. А не насред първенството да го пращаш на пейката. Роналдо или го приемаш такъв, какъвто е. Но повечето треньори хем ги е страх от звездите, хем после гледат да си избършат ръцете. Така, че треньорите трябва да имат едно наум за значимите футболисти.
Как гледаш на дузпите – на световното, а и тук, примерно в Левски?
Да, видях ги и Попето, и Кордоба. Какво да кажа, то всеки си мисли, че е много лесно. На тренировки е едно, но на мач е различно, напрежението е различно и е върху този, който изпълнява, вратарят само може да е герой. Различно дали е мачова дузпа, или накрая вече когато се бият по 5. То си е цяла наука това. Тук си е психика, не толкова как ще я биеш – силно или технично, в ъгъла или не. Доста слаби дузпи имаше на световното. Не можеш да биеш смешно и безотговорно. Една дузпа трябва да се бие сериозно, независимо дали ще ти я хване вратаря. Никой не може да си прави подигравка с футбола.
Дузпите на Левски с Лудогорец за Суперкупата колко отговорно бяха бити?
Значи, не е редно да нямаш 20 години и да ми биеш така несериозно – Паненки, копвания. Аз ако съм треньор, казвам да се шутира от-го-вор-но. Играеш в Левски, дава ти се отговорна задача и да я биеш лигаво, не става. Дори да я вкараш, пак не е сериозно изпълнение. Винаги съм опитвал да бия първи дузпа, защото към опитен и съм сигурен, да дам кураж на останалите след мен. И в Локото, и в Берое е имало играчи, които просто си казват, че това не е тяхна работа. Котев и Тунчев никога не са искали да бият дузпи. Казват – накрая, ако няма кой вече. То тях не ги е страх, просто си знаят, че не го могат това. Но пък да се перчиш и да риташ несериозно, е провал.
А последният мач на Левски с Лудогорец?
Може на момента опитният играч да прецени и да каже – не, сега не съм аз човека, не се чувствам сигурно. Не е укоримо. Това го приемам, ако кажеш – не се чувствам добре. Това не го прави несериозен и безотговорен. За мен трябва да си има един или двама, които да си бият дузпите постоянно, за да си трупат самочувствие и да си станат щатни изпълнители. А не всеки път да започват да се чудят, да гледат към треньора.
Елиминационните дузпи справедливи са?
По-добре е за феновете, има тръпка, радости, сълзи, драми. Тези неща са неизбежна част от футбола. Не е окей накрай ва вкара случайно примерно след корнер. При равностоен мач е справедливо така.
