Как 7:2 преобърна футбола ни

0
cska levski 2 7

17 ноември 1968 година е една от най-паметните дати в историята на Левски, а и на българският футбол. В събота ще отбележим 50 г. от двубоя, определен (включително и от привърженици на ЦСКА) като Вечно дерби на столетието, в което Левски громи своя вечен съперник със 7:2. От днес „Меридиан Мач“ започва поредица със 7 страници за това паметно събитие в родния футбол.

И досега този триумф се цени много повече от „сините“ фенове, дори от този със 7:1 през 1994 година, когато рекордът в това съперничество бе подобрен. Причините са много. Най-важната от тях е, че към 17 ноември 1968 година ЦСКА спортно-технически е много по-силен и в по-добра форма от съперника си. Това личи и от пълния със звезди състав на „червените“. В техния тим, воден по онова време от Стоян Орманджиев, на терена излизат имена като Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Борис Гаганелов, Димитър Пенев, Никола Цанев, Димитър Якимов, Димитър Марашлиев, както и човекът, който ще стане голмайстор №1 на Европа през сезона – Петър Жеков. От другата страна, Левски е съпътстван от проблеми и е без някои основни единици, сред които

най-големият отсъстващ е Георги Соколов

Няма го вече и доскорошния капитан и безценен фактор в средата на терена Христо Илиев-Патрата. А титуляри са няколко души, които не са сред най-големите имена в историята като например игралите с номера 6 и 7 Кръстьо Богданов и Борислав Богданов. Точно те двамата обаче правят голям мач и участват пряко в три от головете.
Към обстоятелствата, които сочат ЦСКА за фаворит преди този мач, трябва да добавим, че „червените“ са непобедени и са първи в класирането с 21 точки, събрани от 10 победи и 1 реми. Това е с 4 т. по-голям актив от този на Левски. „Сините“ пък дори не са втори, а между тях и Вечния им враг се е настанил Локо (Пд). Двата тима
са с по 17 точки, но пловдивчани са с по-добра голова разлика.

Привържениците на Левски също чакат мача със свити сърца и голяма част от тях не идват на трибуните от страх, тъй като очакват победа за ЦСКА. Но когато резултатът набъбва на 4:1 за „сините“ още през първото полувреме,

на почивката „Васил Левски“ се напълва почти до краен предел

Фенове на Левски прииждат, за да видят на живо историческите събития.

Легендарният футболист и треньор на ЦСКА Аспарух Никодимов заявява в биографичната си книга, че той и съотборниците му са подходили високомерно и с повечко самочувствие. Сутринта преди мача на лагера в Борисовата градина няколко души от отбора дори си позволяват да закъснеят за разбора.

Двубоят започва лошо за Левски и ЦСКА повежда още във втората минута с автогол на Иван Вуцов. До попадението се стига след неразбирателство между Вуцата и Стефан Аладжов. Последният прави опит да изчисти топката, но след шута му тя се удря във Вуцов и влетява в мрежата зад безпомощния Каменски. Противно на правилата голът е записан срещу името на тарана на „червените“ Петър Жеков, който само гледа събитията отблизо и въобще не докосва топката. Много скоро Левски изравнява чрез Гунди, който майсторски финтира Димитър Пенев и стреля технично покрай Стоян Йорданов. След това Сашо Костов прави 2:1 възползвайки се от фаул, изпълнен от Янко Кирилов. След него топката остава точно зад стената и докато „червените“ се усетят къде е, вече я виждат в мрежата.

При третото попадение Гунди

прави виртуозна задна ножица

– кълбото се отбива в гредата и Янко Кирилов прави добавка -3:1 за Левски. Секунди преди почивката Борислав Богданов засича с глава центриране от корнер на Кирилов и праща топката за четвърти път зад Стоян Йорданов. Второто си попадение Кирилов бележи след хитър пас на Гунди зад защитата на „червените“. Легендарната „синя“ деветка оформя хеттрика си след нови два гола в 59-ата и 78-ата минута. При първото се възползва от асистенция на Борислав Богданов и неумела намеса на Стоян Йорданов. Седмият гол е от дузпа за нарушение срещу Кръстьо Богданов, която
съдията Руменчев не подминава въпреки големия резултат.

В последните секунди Цецо Атанасов намалява за ЦСКА след корнер и асистенция на Иван Зафиров, за да оформи крайното 2:7.

„Сините“ фенове палят факлите на победата на стадиона, а мачът влиза завинаги в техния фолклор. Този триумф е най-възпяваният и до днес от „синята“ агитка, която не спира с рефрена „7:2 е резултат, най-велик на този свят“. Резултат, който преобръща футбола ни, защото сломява здравия разум…