-
Лудогорец продаде изненадващо своя вратар Кристиян Кахлина на американския Шарлот. Така след само 9 месеца един от най-добрите на този пост в Първа лига напуска България. След трансфера си в МЛС Кахлина даде интервю за „Мач Телеграф“.
– Кристиян, кажи няколко думи за трансфера в Шарлот. Как се стигна до преминаването ти в САЩ?
Мисля, че преди около месец постъпи офертата в клуба. Веднага се заинтересувах. В началото условията не удовлетворяваха Лудогорец, имаше преговори и накрая се стигна до сделка, която удовлетворява всички страни. Аз имах желание да приема, защото ми се отвори шанс да се развивам и да направя още една крачка напред в кариерата си. Мисля, че отиването в САЩ ще е добро за мен. А и мениджърът ми ме съветваше да приема и смятам, че взех правилното решение. Съединените щати са страна, в която животът е съвсем различен, а в силно първенство като местното ще мога да израсна още.
– Как оценяваш изминалите 9 месеца, които прекара в Лудогорец?
– Със сигурност след Горица Лудогорец беше стъпка напред за мен. Дойдох и трябваше да влизам веднага да играя, без никакво време за адаптация. Радвам се, че момчетата ме приеха бързо и добре. Мисля, че и аз веднага показах класата си и се представих силно. Имах много хубави моменти в Разград. Бяхме на десетина минути от Шампионската лига. За съжаление не успяхме да стигнем до груповата фаза, но пък това, че отстранихме колос като Олимпиакос, също никак не е малко. Жалко, че накрая не завършихме годината добре. Имахме трудности, у много от нас се усети и умора.
– Говориш за умора, но пък Лудогорец е отбор, в който има 22 класни футболисти и не би трябвало да ви е проблем да издържите. И е логично умора да няма…
– Така е, но ако погледнете по-детайлно, ще видите, че в края на годината вече не бяхме 22-ма, а играеха 11 души. Натрупаха се контузии, имаше и наказания. Сисиньо, например, имаше много проблеми – контузваше се и се връщаше после, наказваха го и така постоянно влизаше и излизаше, но в такова положение е трудно да поддържаш ритъм. И у мен, а и у други мои съотборници имаше умора просто, защото в края на годината ротациите станаха почти невъзможни.
– Теб няма да те има през пролетта на 2022-ра в Лудогорец. Мислиш ли, че тимът ще успее да задържи първото място и пак ще стане шампион?
– Не просто го мисля – сигурен съм. Когато всички контузени се върнат, Лудогорец отново ще стане такъв, какъвто всички го познават и какъвто трябва да бъде.
– Защо според теб не записахте победа в групата на Лига Европа, и то за втора поредна година? Можеше ли да измъкнете нещо повече от тези две точки, които взехте общо от шестте мача с Брага, Цървена звезда и Мидтиланд?
– С Брага не можеше. Те бяха най-класният отбор в тази група и играят в много по-силно първенство от тези, в които сме другите три отбора. Но с Мидтиланд и особено от Звезда можеше да измъкнем нещо повече. Звезда не ни надигра, просто в двата мача им влезе по едно положение, а на нас – не. А защо две години поред нямаме победа в групите – не мога да кажа. А и аз при предишната не бях в отбора. Явно има някакъв проблем, върху който трябва да се работи, но това е за по-дълъг анализ, който не е за мен.
– Би ли направил паралел между българското първенство и хърватското?
– В родината ми отборите в елита са само 10. Там тези от второто място надолу са по-добри от тези, които в България са извън Топ 2. Но Лудогорец и ЦСКА не отстъпват по нищо на никого в Хърватия. Виждате, че ЦСКА хвана Осиек и го изхвърли без проблеми. Другата голяма разлика е, че почти всеки отбор в Хърватия може да продаде играч за 3-4 милиона евро, което в България не е така.
– Работил си на две места с Валдас Дамбраускас. Какво би казал за него и за човека, който го наследи – Станислав Генчев?
– За Дамбраускас само хубави неща мога да кажа. Свърши прекрасна работа в Горица, в Лудогорец, а сега работи отлично и в Хайдук. Генчев нямаше време да промени нещо сериозно и да внесе нещо свое в отбора. Със сигурност, ако беше дошъл отвън и не беше част от щаба на Дамбраускас, щеше да му е по-трудно. Не се е променял, след като стана старши треньор. Когато Дамбраускас беше в Разград, Генчев си беше близък с нас, футболистите. Така си остана и когато бе назначен за старши треньор.
– Познаваш ли Анте Шимунджа, който е почти сигурно, че ще бъде новият старши треньор на отбора?
– Познавам го от това, което постига с отборите си. С методите му на работа не съм и няма как да съм наясно. Направи Мура шампион. Победи Тотнъм в Лигата на конференциите, значи няма как да не е добър треньор.
– Кой от мачовете, които изигра за Лудогорец, смяташ за най-силен? И има ли такъв, който ще помниш цял живот?
– Няколко са мачовете, които ще помня винаги. Никога няма да забравя дебюта си – беше доста тежко, а аз помогнах много на отбора – срещу Локомотив Пд за Купата. Победихме ги с 2:1 след продължения. Другите мачове, които бих посочил, са такива, в които и аз, но и целият отбор игра добре. Такива бяха победата с 4:0 над ЦСКА в София за Суперкупата, отстраняването на Олимпиакос с дузпи и победата над Малмьо с 2:1 в плейофа за Шампионската лига.
– Кажи няколко думи за конкурента си за вратарския пост – Серджо Пад. И защо в последните мачове ти му беше резерва?
– Отличен вратар от много висока класа. Искам да кажа, че отношенията между двама ни бяха добри. Тук е моментът да разкрия, че треньорът на вратарите – Здравко Здравков, направи всичко възможно и двамата да ни държи във форма. В последните мачове да бъда резерва си беше изцяло треньорско решение. Не съм имал проблеми и не е имало никаква друга причина.
– Много ти благодаря и успех в Америка!
– Благодаря ви, щастлива Нова година на всички в България.
