На 25 години Божидар Чорбаджийски може да се похвали с 91 мача и 8 гола за ЦСКА-София в елита плюс Купа на България с автентичното ЦСКА през 2016-а. Двубоите му с червената фланелка са общо 140 във всички турнири, а за националния отбор има 9 срещи, включително при най-значимите победи на България в последно време – над Нидерландия (2:0) и Швеция (3:2) в световните квалификации преди три години. Бъдещето пред всеки футболист с подобна визитка ако не бляскаво, се предполага, че е поне светло. Не такава обаче е ситуацията с Божидар. Нещо повече – след практически нулев сезон 2019/2020, вероятността Чорбаджийски да остане без нито един изигран официален мач през календарната 2020-а не е изключена.
Божидар дебютира за автентичното ЦСКА още на 17 в последния кръг на шампионат 2012/13 в „Надежда“ срещу Локо София, като мачът ще се запомни с успеха на железничарите с 2:1, спасил ги от изпадане в Б група. Оттам защитникът е „забравен“ за два сезона, но в паметния 2015/16 във В група се превръща в несменяем титуляр при Христо Янев и дори е трети капитан след Галчев и Бранеков. При вкарването на ЦСКА-София в елита Чорбаджийски получава капитанската лента като рожба на школата на автентичното ЦСКА и през есента на 2016-а вкарва първите си три гола в Първа лига.
Следват повиквателни за националния отбор, като при загубата срещу Беларус в Минск (1:2) прави дузпа, с която домакините повеждат. Постепенно в играта на бранителя изплуват доста тактически и най-вече технически слабости. Но на „Армията“ проявяват невероятно търпение към Божидар и към 32-та мача от 2016/17 той добавя още 30 в кампания 2017/18. През пролетта на 2018-а обаче идват гафове в две дербита с Левски и с Лудогорец в директния двубой за титлата, удари без топка срещу съперници от Дунав и Берое, а през лятото лакът в лицето на Н’Дойе от Копенхаген му струваше горчив червен картон и загуба за ЦСКА-София. И все пак есента на 2018-а е сравнително добра за него под ръководството на Нестор Ел Маестро.
От пролетта на 2019-а обаче треньорското доверие към Чорбаджийски постепенно пада – първо при Любо Пенев, а после и при Люпко Петрович. Даден е под наем на Стяуа, но и там нервите на защитника не издържат – две изгонвания за втори жълт картон в 3 мача за стелистите и авантюрата в Букурещ приключва още през ноември.
Сега Божидар Чорбаджийски чака и търси – нов отбор, нова посока, нова надежда. Раздялата с тима на сърцето му изглежда неизбежна, но със сигурност тя не е заради това, че не е получил шансове за изява. По-меродавно е тъжното съждение на червените фенове – не му достига класа за ЦСКА-София, макар в него да гори армейският пламък, запален още на сгурията на Червено знаме.
