Наставникът на Марица (Милево) Иван Кочев остана видимо разочарован след поражението във финала за Купата на Аматьорската лига срещу Ботев Ихтиман с 1:4.
Причината за огорчението му не бе формата на отбора, а спорното съдийство, което според него опорочи срещата.
„На първо място искам да благодаря на моите футболисти за всичко, което дадоха до този финал, включително и на финала. Борихме се, играхме мъжки и заслужено стигнахме до спора за трофея. Това беше нашата цел, искахме и Купата, но един човек ни попречи. Съдийството бе безобразно и мога да застана с аргументи за всяка една ситуация“, коментира Иван Кочев пред официалния сайт на Марица Милево.
„Защо не ни остави да играем 11 на 11. Ако не ни беше изгонил футболист, мачът щеше да е съвсем друг – ние вече бяхме повели в резултата. И в момента гледам запис от мача и мога да ви кажа много идентични и дори еднакви ситуации, в които чернодрешкото не отсъжда по един и същи начин. Как така даде директен червен картон за нашия футболист, а няколко минути след това за същата ситуация показа само жълт картон на противник?!“, добави още Кочев.
„Когато стана ясен съдийският наряд и видях, че е съдия от София, се осъмних, но си казах, че все пак е финал и няма да се случат подобни неща. Но явно не съм бил прав. Защо не повериха срещата на съдия от Велико Търново, Габрово… от Северна България, а точно от София, където съдията играе футбол на малки вратички с футболисти от съперника“, коментира още треньорът.
„Поздравявам Ботев Ихтиман за спечелената купа, но остана горчилката, че този съдия развали мача. И не ни остави да играем, за да видим кой е по-добър на терена. Всъщност, ние дори в намален състав, до края на първото полувреме можехме да поведем с 2:0… Ами тогава какво щеше да стане“, попита риторично специалистът.
„Животът не свършва, ние продължаваме да преследваме нашата цел в първенството, но има разочарование и в момчетата, и в мен. Толкова години съм във футбола, подобно нещо не ми се е случвало даже и по онова време – времето на социализма!
След края на мача единственото, което го попитах, бе: „Ти за какво дойде днес?“, а той мълчеше…
