-
-
Миналата година милиони хора, принудени да работят от домовете си, предизвикаха бум в покупките на домашни любимци, който увеличи продажбите и печалбите на компаниите за производство на храни и играчки за дъвчене за животни. Пандемията насочи също така вниманието към пренасяните от животните болести и към антибиотичната резистентност от заразена храна, стимулирайки развитието на световния ветеринарен пазар с продажби в размер на 20 млрд. долара на година.
„Сега, когато по-добре познаваме болестите, пренасяни от животни, се наблюдава дългосрочна тенденция на увеличаване на производството на ваксини (за животни)“, отбелязва анализаторът от Citigroup Наван Тай.
Един от печелившите от тази тенденция е базираната в София компания „Хювефарма“ – шестата по големина фирма в света, която произвежда фармацевтични продукти за животни и чиято дейност се простира от фабрика за ваксини в Линкълн, щата Небраска, до завод за фармацевтични продукти в Северозападна Италия, пише авторът на Forbes Джакомо Тонини.
Основен производител на ветеринарни медикаменти и ваксини, както и на добавки за фуражи за животни, „Хювефарма“ отчита 658 млн. долара приходи през 2020 г., което е с 21% повече в сравнение с 2018 г. Това помага на собствениците ѝ – братята Кирил и Георги Домусчиеви – да станат първите милиардери в историята на България. През 2019 г. Кирил е обявен и за почетен гражданин на Небраска заради инвестициите на компанията в щата Корнхъскър.
От една невзрачна офис сграда в българската столица София братята Домусчиеви изграждат своята империя с активи на стойност няколко милиарда долара, като приватизират и разрастват държавни предприятия.
Започнали след падането на комунизма през 90-те години на миналия век и набрали скорост през първото десетилетие на новия век, когато България става член на Европейския съюз, двамата братя превръщат поредицата от инвестициите в тези приватизирани фирми, сред които и „Хювефарма“, в състояние, оценявано на 4.2 млрд. долара, което включва също дялове в сектора на недвижимите имоти и футбола.
За 52-годишния Кирил Домусчиев придобиването на държавни активи с лоши показатели винаги е по-сигурен залог, отколкото инвестирането в акции:
„Ние не сме хора, които държат парите си в банка или купуват акции на фондовата борса. За мен това е хазарт“
казва той в интервю по Zoom от офиса си в София, облечен в искрящо бяла риза. – Предпочитаме да инвестираме в наши проекти, където можем да контролираме нещата.“
Forbes изчислява, че Кирил и по-малкият му брат, 49-годишният Георги, притежават състояние от по 2.1 млрд. долара всеки. То се състои от равни дялове в съвместно притежавания от тях конгломерат „Адванс пропъртис“, както и парични средства от предишни продажби и дивиденти.
Следващият по големина актив на „Адванс пропъртис“ след „Хювефарма“, който съставлява 77% от богатството на двамата братя, е дял от 70% във фирмата за превоз на насипни товари Navibulgar („Навибулгар“). Този бизнес също се оказа печеливш от икономическите сътресения, причинени от пандемията – цените на суровините като стоманата и въглищата се повишиха, заради затруднения в корабоплаването в различни точки на света, което доведе до нарастване на приходите на компаниите за превоз на насипни товари.
През тази година се очаква продажбите на „Навибулгар“ да се увеличат със 78% до 281 млн. долара. „Ставките достигнаха 12-годишен максимум. Индустрията е в много, много добро положение в момента“, казва Ранди Гивънс, анализатор на сектора на товарните превози в Jefferies.
Братя Домусчиеви са слабо познати за по-голяма част от света, но са добре известни в родината си с население 6.9 млн. души. Те притежават най-успешния футболен отбор в страната – „Лудогорец“ в Разград. „Адванс Пропъртис“ има 44-годишна концесия за управление на черноморското пристанище в Бургас и е собственик на над 250 хил. кв. м недвижими имоти в цяла България. Те контролираха също и най-голямата медийна мрежа в страната – „Нова ТВ“ – преди да я продадат през януари 2021 г. за 340 млн. долара.
Пълни с пари от продажбата на „Нова“ и стремейки се да се възползват от продължаващата лудост по първични публични предлагания на акции (IPO), братята планираха да пуснат през юни акции на „Хювефарма“ на борсата в Амстердам с надежда да наберат поне 340 млн. долара при оценка на активите на компанията в размер на поне 4 млрд. долара. Но в последния момент се отказаха и предпочетоха да запазят фирмата частна. „Отстъпката за едно успешно IPO [беше] твърде висока, за да оправдае излизането на борсата“, казва Кирил.
Братята твърдят, че поне засега нямат нужда от публичните пазари. „Честно казано, философията ни винаги е била да реинвестираме печалбите си“, допълва той.
РОДЕНИ В КОМУНИСТИЧЕСКА СОФИЯ в началото на 70-те години на миналия век, братя Домусчиеви посещават чуждоезикови училища – Кирил учи испански, а Георги – френски. Родителите им принадлежат към горната прослойка на средната класа. Баща им е директор на електроразпределителното дружество в София, а майка им е финансов директор в енергийна фирма.
През 1990 г. Кирил Домусчиев е 21-годишен студент в Техническия университет в София – току-що отбил задължителната си военна служба – когато комунистическият режим в България пада и в страната започва хаотичен преход към пазарна икономика. Той вербува брат си и заедно започват да продават местно произведени дрехи и обувки. (Необходими са му 12 години, за да завърши образованието си и да получи дипломите си – бакалавърска по индустриален мениджмънт и магистърска по маркетинг. Това се случва, докато той ръководи компанията. „Реших да завърша, защото това беше важно за родителите ми“, подсмихва се той.)
До 1996 г. броят на работниците във фабриките на Домусчиеви в Италия и България нараства до 2000 души. Периодът за управление на бизнес обаче е труден. България току-що е изпаднала едновременно в банкова и валутна криза, която води до хиперинфлация, достигнала почти 600% през 1997 г. „През 1996 г. загубихме голяма част от капитала си – спомня си Кирил. – Нямаше банки, които да ни финансират. Бяхме млади и ни беше трудно. По онова време имаше много валутни бюра, които разполагаха с пари в брой, и ние вземахме пари назаем при месечна лихва от 10-15%.“
Същата година българското правителство започва да продава на търг държавни активи и братя Домусчиеви предусещат златна възможност. Затова решават да се освободят от бизнеса с обувки и обединяват печалбите си с инвеститори, чиито имена предпочитат да запазят в тайна, създавайки инвестиционен фонд на име „Напредък“. Той придобива около 15 новоприватизирани компании, включително производителя на мотокари „Балкан“. (Въпреки че не притежават повече от 35% в нито една от фирмите на „Напредък“, братята все пак запазват семейния контрол върху бизнеса си – те поставят майка си Маргарита начело на „Балкан“. На 76 г., тя все още работи в компанията).
„С другите основатели на [„Напредък“] намерихме начин да приложим опита си от частния бизнес в държавните фабрики, които бяха много зле управлявани“
казва Домусчиев и добавя, че все още смята, че държавните компании в България са лошо управлявани.
Самоличността на другите основатели на „Напредък“ е неясна, но през 2000 г. братята започват да инвестират без тях, като основават „Адванс пропъртис“.
Това е и годината, в която те купуват 54% от ветеринарната фирмата с частично държавно участие „Биовет“ за 10.6 млн. долара. Годишните приходи на компанията по онова време възлизат на около 20 млн. долара. Двамата започват да изкупуват нови фабрики и през 2005 г. преименуват компанията на „Хювефарма“, а по-късно придобиват останалата част от фирмата за около 9 млн. долара. В наши дни „Хювефарма“ притежава 11 завода в четири държави, включително пет в американските щати Арканзас, Колорадо, Мисури, Небраска и Северна Каролина.
Докато инвестират в „Хювефарма“, братята диверсифицират бизнеса си, като залагат и на корабоплаването – друг доминиран от държавата сектор в България. През 2008 г. те придобиват за 104 млн. долара 21% от държавната компания за морски превози „Навибулгар“, създадена през 1892 г. В сделката Домусчиеви участват като част от по-голям консорциум, начело с германски компании, който придобива общо 70% за близо 350 млн. долара.
Първоначалната инвестиция „Навибулгар“ се осъществява в труден момент – след края на световната финансова криза. „Един месец след като купихме [„Навибулгар“], корабоплавателната индустрия се срина“, разказва Кирил. Впоследствие братята изкупуват дяловете на партньорите си за неуточнена сума и инвестират милиони в нови кораби, които могат да плават по целия свят, включително из Големите езера, Панамския и Суецкия канали. През 2012 г. и 2013 г. братята удвояват залога си върху корабоплаването, като придобиват дългосрочна концесия върху два пристанищни терминала в българското пристанище Бургас на черноморското крайбрежие. Те инвестират 170 млн. долара в модернизацията им, а през 2019 г. удължават концесията до 2065 г. В наши дни те очакват, че през 2021 г. „Навибулгар“ ще осигури 30-35% от общите приходи на „Адванс пропъртис“. „След множество лоши години, сега наистина има подем“, казва българският милиардер.
Инвестицията на двамата братя във футбола датира от 2010 г., когато те плащат 60 хил. долара за футболния отбор „Лудогорец“ – Разград. По онова време той е част от най-нисшата група на националната лига, но се намира в град с голяма фабрика на „Хювефарма“. Братята удвояват инвестицията си и през следващата година построяват нов стадион. Отборът, който преди това е бил аматьорски, успява да се изкачи до най-висшата футболна група на страната през 2011 г., след което прави рекордна серия, завоювайки 10 последователни национални титли. Тази серия продължава и до днес.
„Лудогорец“ донася на Кирил Домусчиев и едно от най-странните му притежания – белоглав орел, наречен Фортуна, в чест на римската богиня на късмета. През 2014 г. предстои „Лудогорец“ да се изправи срещу италианския клуб „Лацио“ в елиминационния етап на Лига Европа на УЕФА. И двата отбора имат за свой символ орел, като „Лацио“ редовно пуска своя орел, Олимпия, преди мачовете, които играе на стадиона си в Рим. Собственикът на „Лацио“ Клаудио Лотито е толкова сигурен в успеха, че се обзалага с Кирил, че ще му подари орел, ако „Лудогорец“ спечели. Така и става. „След като елиминирахме „Лацио“, получих подарък от Лотито – казва той. – Така че сега нашият орел е от „Лацио“.
КАТО СОБСТВЕНИЦИ НА НАЙ-УСПЕШНИЯ спортен отбор в България и, макар и за кратко, на най-голямата телевизионна мрежа, братя Домусчиеви трудно остават извън светлината на прожекторите в страна, която все още се бори с корупцията. Кирил Домусчиев е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците и заедно със съпругата си управлява фондация в областта на образованието и здравеопазването. Твърди се, че през март 2020 г. той е нарушил противоепидемичните правила на България, когато е дал положителен тест за Covid-19 и е постъпил в частна болница, която не е била определена като център за лечение на вируса. (В публикация във Facebook той заявява, че се е самоизолирал и е спазвал всички карантинни мерки).
Що се отнася до медийната мрежа „Нова Броудкастинг Груп“, то това е най-спорната инвестиция на Домусчиеви до момента. През 2019 г. те купуват фирмата за близо 210 млн. долара, като влагат 35% пари в брой, а останалата част осигуряват чрез банкови кредити. Продажбата е одобрена от антимонополния регулатор на България, въпреки че малко по-рано той е отхвърлил офертата на PPF Group на покойния чешки милиардер Петр Келнер (починал през март 2021 г.) с мотива, че тя би предоставила на „Нова“ средства да увеличи пазарния си дял и да ограничи конкуренцията.
Одобрението на сделката подхранва твърденията, че братята са в тесни отношения с дългогодишния министър-председател на България Бойко Борисов, който по онова време е обсаден от масови протести, довели до оставката му през 2021 г. Според доклад за свободата на медиите в България от юли 2021 г., изготвен от Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите на Европейския съюз, братята Домусчиеви са уволнили над 60 журналисти и служители в новинарския канал на „Нова“, докато компанията е била тяхна собственост, под претекст за съкращаване на разходи, а на тяхно място са назначени по-благосклонни към правителството репортери от новинарския канал „Канал 3“, купен от Домусчиеви през октомври 2020 г. от проправителствения олигарх и бивш депутат Делян Пеевски за неразкрита сума. (През юни Държавният департамент на САЩ наложи санкции на Пеевски за „участие в корупция“).
„Някои продуценти и водещи сами подадоха оставки, разочаровани от променената среда. Други разследващи и по-критично ориентирани журналисти бяха уволнени“, отбелязва Орлин Спасов, преподавател по медии в Софийския университет и един от авторите на доклада. Неговият съавтор и колега, професорът по право Нели Огнянова, добавя: „Бизнесът на братя Домусчиеви процъфтяваше по време на управлението на [Борисов]. „Нова“ отричаше всякаква форма на цензура… но някои критични гласове бяха уволнени, а „Нова“ придоби [проправителствени] медии“.
Пред Forbes говорител на Кирил Домусчиев отхвърли твърденията: „Това са клевети от местни бизнесмени, които стоят зад конкурентни медии в България и се разпространяват от същите тези медии.“
През януари 2021 г. братята продават „Нова Броудкастинг Груп“ на базираната в Нидерландия United Group за 340 млн. долара. Кирил признава, че продажбата се дължи отчасти на политическото напрежение, породено от тяхната собственост:
„Започнах да получавам оплаквания от всички страни, защото всички смятаха, че „Нова“ помага на някого. Ние много харесвахме бизнеса – бяхме станали номер едно в новините, но това повдигна наистина политически чувствителни въпроси и решихме да продадем.“
При една типична сделка братята Домусчиеви инвестират директно между 30 и 50% от капитала, а останалата част финансират чрез банкови заеми, като разчитат на връзки с международни кредитори, включително Citibank, BNP Paribas и Export-Import Bank of China, както и с местни институции като държавната Българска банка за развитие (ББР).
Когато продадат някои актив, не е необходимо да създават холдингово дружество в някой далечен данъчен рай, за да приберат печалбата си – България облага капиталовите печалби с относително нисък данък от 10%, а дивидентите – само с 5%, в сравнение с максимум 23.8% в САЩ и средно 19.3% в ЕС. Според изчисления на Forbes от 2018 г. насам братята са спечелили минимум 110 млн. долара (след облагане с данъци) под формата на дивиденти и приходи от продажба на активи.
Очевидно е, че границите на България са станали твърде малки за амбициите на братя Домусчиеви. Корабите на „Навибулгар“ плават в океаните от Индонезия до Израел. „Хювефарма“ произвежда фуражи и терапевтични продукти в Сейнт Луис, щата Мисури и във френския град Сент Етиен. Кирил очаква през 2022 г. „Адванс пропъртис“ да реализира отново рекордни приходи, равняващи се на 2% от брутния вътрешен продукт на България, който през миналата година възлезе на 68 млрд. долара.
„Ние сме много уверени в това, което правим – обобщава той. – Всичко, до което сме се докоснали от 2000 г. насам, се развива много бързо.“
