-
Ехото от „синия“ празник след втория мач от полуфинала с ЦСКА-София за Купата още не е заглъхнало. Гърлата на тези, които изпълниха секторите „А“ и „Б“ дращят от виковете и студената бира в необичайно горещия април. Горещ не само заради температурите навън, а и заради всичко, което се случи по родните терени в последните 3-4 седмици. Само вижте как се преобърна настроението в Борисовата градина, където вече свиват знамената, които щяха да веят за рождения ден на фалиралия ЦСКА. От друга страна левскарите пак палеха вестници като след великите мачове от ерата на Сираков и Стоилов, усещайки, че може би ще се сложи край на сушата откъм трофеи.
От спортна гледна точка обаче големият герой на футболния април у нас е Делио Роси. Треньорът, на когото с пълни основания на няколко пъти купувахме еднопосочен билет за родните Апенини, спечели тежки битки и вътре в клуба, и със съперниците на терена, за да си заслужи огромното признание от феновете, скандиращи неговото име след дербито онзи ден. В последните седмици носителят на купата на Италия с Лацио даде сигнали, че иска да остане в България. Последното, което трябва да направи е да довърши с успех мисията „Трофей“ и да ликува и след финала със Славия.
С презумпцията, че спортно-техническите аргументи и пълният стадион ще са на негова страна, няма как вече да не отправяме поглед и малко по-далеч. А това близко бъдеще изисква Левски да участва в Европа под ръководството на Роси. Клубът е длъжен да използва силата на италианския тактик, който очевидно плува в свои води в мачове на елиминации. Идеалният вариант за Делио е съперникът да е предварителен фаворит, а „сините“ в международен план в момента се котират доста ниско. Това създава предпоставки, че най-после отборът от „Герена“ ще може да отстрани поне два съперника.
Тепърва ще се анализира от какво точно ще има нужда съставът, за да се подсили допълнително. Но е крайно време да започне да се мисли за надграждане, а не за драстични промени през всеки трансферен прозорец.
Такива като Белмонт и Рошу очевидно вече са зачеркнати. (Тук обаче слагам уговорката, че за мен румънецът заслужава шанс). Вероятно ще видим гърба и на Кабрал, Ривалдиньо и Белаид. Специфичен е случаят с Роман Прохазка, който този път ще търси сериозно увеличение на заплатата. Има основание и трябва да го получи. Той е ценен и за климата в отбора, защото е лидер, а покрай него отлично се адаптира и Давид Яблонски. Чехът има договор за още една година, но тръгне ли си Прохазка, почти сигурно и той ще бъде продаден. В това отношение задържането на Роман е първостепенната задача на ръководството.
Трябва да се направи нужното да се привлече с перманентен договор и Хали Тиам, който дойде като преотстъпен от МТК и се превърна в така силно желания от Делио Роси силен дефанзивен халф. С него отборът започна да залага и на по-атакуващ стил, защото тези пред него получават по-голяма свобода.
Италианецът трябва да прецени как ще се процедира с другите, които са само под наем на „Герена“ – Антонио Вутов и Афонсо Фигейредо. От тях до момента „синият“ кадър изглежда много по-полезен и ако подобри физическата си форма би бил сред лидерите на отбора.
Предвид ситуацията с Тиам нов договор трябва да получи и Васил Панайотов, който заедно с Горанов пази идентичността на клуба и дава добър пример на момчетата от школата. Гледайки тях, те вярват, че рано или късно могат да пробият в мъжкия отбор.
И от самолетите, които прелитат над базата на клуба, се вижда, че първата цел в селекцията е намирането на по-стабилен вратар. Връщането на Ники Михайлов изглежда все по-вероятно, но може да се помисли и за вариант от чужбина.
Десен бек, който да се конкурира с Цветкович също е необходим, но тук може да се търси компромис, ако привличането на нов играч за този пост, ще отнеме нужния бюджет за задържането на Прохазка.
И Горанов има нужда от алтернатива, но по-важно е да се намери още един като Паулиньо, който внася острота и скорост по фланга и да не е толкова разпилян като Кабрал.
Силен нападател, който да се бори за титулярно място с Буш и Костов, също се чака, след като Ривалдиньо май е повече рекламен трик.
Людмил Христов/ „Меридиан мач“
