-
За 18 години видяхме десетки падения на ръководството не БФС, благодарение на които футболът достигна до неизмерими дълбини. Месец след месец, година след година пропадането продължаваше, а ние си казвахме, че вече сме на дъното. И след това дъно идваше следващото и следващото, за да се стигне до вчерашния ден, в който функционерите от централата разкриха истинската си същност и ако наглостта имаше лице, щеше да се изчерви от срам, а алчността щеше да поиска да мине опреснителен курс в Бояна, за да повиши капацитета си. Но Боби Михайлов и компания са ненадминати.
В годините приеха с ехидна усмивка и високомерие разкрития на ФИФА за манипулиран мач на националния отбор, не се посвениха, когато лъснаха връзките с един от кралете на черното тото в световен мащаб, не се трогнаха, осъзнавайки, че с тяхното любезно участие бе унищожен детско-юношеският футбол у нас, националният отбор се превърна в посмешище, клубните отбори са „господин Никой“ в Европа, а продуктът футбол е по-безинтересен и неатрактивен за големите инвеститори, отколкото ледът за ескимосите. И вместо да наведат виновно глава, Йордан Лечков като говорител на ортаците си след 0:2 от Литва попита кой им иска оставките. В следващите дни получиха откровен и звучен отговор. На всеки стадион публиката скандираше „Оставка“, а феновете се заканиха да изразят недоволството си по време на европейската квалификация с Унгария. И тогава дойде решението, че мачът ще се играе пред закрити врата, Михайлов и компания ясно показаха, че приемат този отбор като бащиния и са го превърнали в частна собственост, за да обслужва личните им интереси. Решението бе завито с някаква фалшива опаковка – УЕФА, риск, бла, бла… На тези приказки за наивници няма да повярват дори децата, за които Дядо Коледа все още съществува. Каква УЕФА, какви 5 лева? Европейската централа не затваряше стадионите, когато един срещу друг се изправяха Сърбия, Албания, Косово и прочие, а се трогна, че трибуните ще се тресат от скандирания срещу Михайлов и кликата му. Проблемът на Боби е, че тогава няма да може да нареди на подопечната му комисия да напълни касата, глобявайки клубовете, а той ще трябва да се бръкне, а и цяла Европа ще чуе, че някогашният герой се е превърнал в един от най-ненавижданите хора в държавата. Проблемът е, че за тези 18 години властимащите забравиха какво е значението на думата „изваждане“, а знаят само „прибиране“. Но тяхното поведение вече не може да ни учуди. Сега въпросът е как ще реагира новоназначеният национален селекционер.
Илиан Илиев е считан за един от най-чистите, честни и доблестни български треньори. Човек с характер, който през годините не се страхуваше да критикува сегашните си работодатели, а първите му думи след назначението му бяха, че приема предложения му пост в името на отбора, феновете и българския футбол. И в тази връзка той е длъжен да подаде оставката си на момента или публично да откаже да води този мач. Но да го направи открито и ясно, а не бидейки изтъквани някакви завоалирани причини, като „лични проблеми“, „настинка“… Само така ще успее да запази името, репутацията и честта си, и то без да чувства вина към онези, с които си стисна ръката преди няколко дни. Защото те го насадиха на пачи яйца и го превърнаха в поредната
жертва на своята несъстоятелност. В противен случай ще се превърне в послушкото, който е готов на всичко, за да води националния отбор и да прибави този параграф във визитката си. Сега е моментът Илиан да се превърне в герой в очите на запалянковците. Той има само един верен ход – ясно да покаже, че наистина му пука за българския футбол, а не за частния отбор на тези в Бояна.
И тук идва и редът на футболистите. В годините те не спряха да ни заливат с изтъркани фрази и лишени от смисъл клишета как ги боли, трябва да се вдигнат, да умрат на терена и много съжаляват и се извиняват на феновете. Ето идеалния момент за тяхното мъжко извинение – всеки от тях, който се чувства горд да защитава цветовете на България, не бива да излиза срещу Унгария. Защото на „Колежа“ няма да излезе България, а частен отбор, който е следствие на 18-годишно недалновидно и срамно ръководство. И този, който го направи, с право ще се превърне във фаворит за футболист номер едно на България. Защото с оглед резултати и представяне трудно можем да говорим за каквито и да е успехи, но понякога сърцето е по-важно от всичко.
На ред са и клубовете, след като ударът е по техните привърженици!
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
