Старши треньорът на Черно море и селекционер на националния отбор Илиан Илиев гостува в youtube канала „Живи и здрави“, а „Тема Спорт“ представи разговора с него.
Г-н Илиев, защо децата у нас не тренират футбол или, ако го правят, кое трябва да ги задържи за по-дълго?
– Много е важно да имат примера и условията, тази инфраструктура, за която постоянно говорим. За Варна конкретно това сме ние – Черно море. В момента се движим добре и всички малки деца, като виждат еуфорията, да си кажат – искам да играя на „Тича“. Има големи трудности с осигуряването на терени за децата, които искат да тренират, и доста хора се отказват. Затова трябва да се намеси и държавата, за да има повече игрища, площадки.
Какво е нивото на детско-юношеския футбол конкретно за Черно море, а и като цяло в страната?
– Мисля, че в момента има наплив от деца в частните школи. Много важен е преходът към първите отбори. Не трябва да се губи едно цяло поколение. Последният вакуум, който се получи в клубния и националния отбор, е, че имаше по-малък избор от подрастващи. Мисля, че сега не е така. Наблюденията ми като масовост са добри, но вече като качество и как се работи в школите е друг въпрос. Ще го разберем след 10-12 години.
Какво е наблюдението ви за храненето, възстановяването, защото очевидно изоставаме чисто физически?
– Това са изключително важни неща. В школите в началото трябва да се работи повече с топка, а после за физическа издръжливост, за въздух. Около 13-15-годишна възраст вече трябва да се вкара кондиционен треньор. Специално в Черно море взехме Ясен Любенов, който от няколко години работи добре с децата във възрастите. Надяваме се след известно време да даде резултат, за да нямаме този дефицит на физически качества. По същата причина футболистите ни често не успяват и в чужбина. Там имат проблем и с адаптацията, но конкуренцията навън е по-сериозна.
Има ли интерес към българския футбол? Левски и ЦСКА почти напълниха националния стадион преди дни?
– Мисля, че има. Познавам много хора, които не ходят по стадионите, но гледат мачовете по телевизията. Но пък и винаги, когато някой не иска да ходи на стадиона и няма желание, ще си намери причина – я ще са тоалетните, я времето… От нас, които работим в българския футбол, зависи тази интрига, която сега я има в първенството, да прерасне в качество.
От Левски поискаха да няма гостуващи фенове на дербитата. Не се ли обезсмисля процесът така?
– Първо, аз съм против това нещо. Второ, за да се стигне до такива ексцесии като тези в неделя на „Васил Левски“, причината е в компромисите,които се правят,когато някой сгафи.Ако си безкомпромисен – при такъв проблем три мача без публика и решаваш нещата. А ние гледаме как да минем между капките с последното предупреждение на последното предупреждение. И затова се чувстват ненаказани, и затова се случват тези неща и много хора ги е страх да ходят на стадиона. За мен е грешно решение, ако мислим, че ще спрем тези неща, като не отидат гостуващите фенове на стадиона. Това са глупости, те ще си чакат отвън.
Да ви върнем към темата за националния отбор. Как са нещата в различните гарнитури, младежката се справя много добре – победи наскоро Полша като гост?
– В постоянен контакт съм с Александър Димитров. Неговите мачове бяха официални и той беше с приоритет да избира играчите. Преди мача с Полша се видяхме и му пожелах да победят. Радвам се, че успяха, квалификациите продължават. Нямам много време да обръщам внимание на по-малките възрастови групи. Четеш от пресата, гледаш някой мач при 19-годишните, при 17-годишните. Това е. Там също може да се разшири погледът върху футболистите, които се викат .Да не са само от определени отбори. Да се разшири географията, защото във всеки един град може да има талант.
За или против сте голямата бройка на чужденците, както е в отбори като Лудогорец и ЦСКА?
– И ние в Черно море имаме чужденци. Да, може да кажем, че тук-там сме сгрешили с някои от тях. Важно е да са по-малко и да са качествени, да влязат веднага в състава и колектива. Защото сме имали не лоши като футболисти чужденци, но те са разваляли атмосферата и сме се разделяли с тях. Всеки сам си избира политиките, както са решили тези отбори, които изброихте. Те не са длъжни да мислят за българския футбол. Те смятат, че така ще постигнат по-добри резултати. Не е добре за нас, че във водещите отбори играят малко българи, но ние нищо не можем да направим. Затова и в определени мачове на националния отбор Черно море имаше четирима титуляри. Когато нямаме оттам да избираме, ще търсим други алтернативи.
Какви са наблюденията ви от отношенията между клубовете и БФС?
– И с новото ръководство го коментирахме, че трудно може да се промени всичко изведнъж. Но трябва да се започне отнякъде, за да видят клубовете, че ще има и има някаква промяна и се работи за нея. В някои сектори като съдийството трябва да се реже от дъно.
Толкова ли си могат съдиите?
– Не, не. Там от години е ясно какво се случва. Ако не се отреже от дъно, ще си продължи по същия начин.
И финално, какво очаквате от двубоя с Левски, били сте и играч, и треньор там? Винаги е напрежение, когато играят тези два отбора…
– В последните години инциденти не стават, слава Богу. С ЦСКА тази пролет като футбол не се получи страхотен мач, предвид залога, но имаше здрава битка. Имаше атмосфера на стадиона и от двете страни. Така че очаквам от същото. Дано да се представим добре и да победим, да зарадваме хората. И кой колкото може да даде подкрепа. Да дойде на стадиона, независимо какво е времето, кога се играе мачът, камъни ли ще валят, но да е там.
Имате ли вече яснота за себе си след лятото, когато изтича договорът ви с Черно море? Ще останете ли за европейските мачове, каквато информация се появи?
– Нека първо да стигнем до европейските мачове. Тази точка, която ни взеха по скандален начин (б.р. – загубата с 1:2 от Локо Пд на „Лаута“), с неотсъдена дузпа в края от съдия, който е давал срещу нас много по не дузпа от въпросната, решаваше нещата за тройката. Така че нека да не бързаме с европейските турнири. Нищо още не мога да ви кажа за бъдещето си. Аз имам договор с футболния съюз и от 1 юли трябва да съм там. Ако се класираме за Европа, дай Боже да стане, вече ще го мислим.
