Изключително трудно е в момента да говорим за футбол, като гледаме всички кадри с водни оръдия, кръвопролития и запалени превозни средства, и кофи за боклуци. Но все пак националният отбор не е на Боби, на Митко, на Георги или на някой друг. Той си е наш и хубав или лош трябва да си го подкрепяме. Докато по улиците на София се лееше кръв, футболистите и селекционерът Илиан Илиев бяха длъжни да си свършат работата. И да, направиха го. Излязоха срещу лидера в нашата група и не му се дадоха. При положение, че играхме около 20 минути с човек по-малко, а от другата страна беше топфутболист, какъвто е Доминик Собослай от Ливърпул.
Бяхме само на няколко секунди от това да победим Унгария и да отложим с няколко дни класирането им на Евро 2024. Така че по-скоро стартът на Илиан Илиев като национален селекционер е положителен. Ясно е, че двубоят със Сърбия днес трябва да бъде изигран здраво, но изходът от него може да бъде единствено за повишаване на самочувствието на нашите играчи, които допуснаха късни голове срещу Сърбия, Черна гора и сега Унгария. Разликата между двата мача с маджарите – този в Будапеща и този в София, бяха от земята до небето. Не че сме надиграли унгарците, но много хитро можеше да ги победим.
Безспорно е, че Илиан Илиев е точният човек за този национален отбор. Няма как да не го похвалим, че в тези много тежки времена за българския футбол той не се скри и влезе в огъня, залагайки всичко постигнато в своята дълга кариера. Но все пак никой не е по-важен от националния отбор, когато говорим за футбол и Илиан, като бивш национал, много добре знае това. Беше приятно да го видим отново да пее химна на България преди двубой на държавния тим, спомняйки ги си за неговите впечатляващи качества като футболист.
Времето работи за Илиан Илиев и пред него целта е да изгради отбор, който да бъде достоен в предстоящото ни участие в лигата на нациите. И треньорът на Черно море, като изключително вещ в занаята, знае, че има няколко футболисти, върху които ще гради основата на своя отбор. И това са защитникът Антон Недялков, халфовете Илия Груев и Ивайло Чочев, както и крилата Кирил Десподов и Спас Делев. Повечето от тези играчи вече са опитни, участвали са в много мачове на високо ниво и знаят как да извлекат максимума от деликатни ситуации, което видяхме срещу Унгария.
Ако все пак можем да отправим някакви забележки към Илиан Илиев, трябва да отбележим, че не беше редно един от най-резултатните българи и вкарал гол на Черна гора – Преслав Боруков – да бъде извън групата. И другото – може би смените на Кирил Десподов и Спас Делев малко преди края, изглаждаха ненужни. Защото те имаха физическия капацитет да издържат последните минути, а със своя опит щяха да задържат топката далеч от нашата половина. Нещо, което за съжаление техните резерви – Георги Русее и Станислав Иванов – не успяха.
Както вече споменехме, нима как да не сме доволни от дебюта на Илиан Илиев и да го похвалим за свършената работа след само 3-4 тренировки. Сега остава да се опънем
и на Сърбия и поне първоначалната оценка за него що бъде много добра.
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
