Нападателят на Милан Златан Ибрахимович говори за завръщането си в клуба през 2020 г. след напускането през 2012 г.
„Първото нещо, което ме попитаха, беше, че бившите „росонери“, които се завърнаха в клуба след години, вече не играеха на същото ниво. Попитаха ме каква е разликата между тях и мен. Отговорът беше прост: Никога не съм губил страстта си към занаята си. Когато изляза на терена, особено след контузия, когато докосна топката, се чувствам като дете, което за първи път опитва бонбони. Всеки път, когато мога да облека екипа си, да изляза на терена, да помириша тревата, да взема топката, аз съм щастлив и благодарен. Когато бях контузен през 2017 г., прекарах много месеци без топката. Представете си: двадесет години си играл или през целия си живот, би могло да се каже, и идва момент, в който вече не можеш да правиш това. Не беше лесно, особено след като тази ситуация не се разви постепенно, а внезапно. Всеки ден се занимавах много с топката и изведнъж загубих тази възможност. Тогава разбрах, че футболът е най-добрият ми приятел, че искам да бъда приятел с него до края на живота си. Ето защо се радвам, когато изляза на терена. Играя за Милан, играя на най-високо ниво. Има достатъчно завистливи хора, които биха искали да бъдат на моето място. Но не всеки е способен на това“, каза Ибрахимович в ефира на Discovery +.
Голямо признание за треньора на Лудогорец в Литва преди дербито с ЦСКА-София
