Елитните дивизии на Гърция и България разполагат с най-много чужди треньори – по шестима. Все пак трябва да отчетем, че чуждото присъствие при южните комшии е по-голямо от гледна точка на процентите, защото при тях става дума за половин дузина легионери в 11-те отбора, които към момента имат наставници. Така при гърците специалистите зад граница са 54%, а в Първа лига са 37,5.
Профилът според националността обаче е много по-разнообразен при гърците. Начело на колоса Олимпиакос е португалецът Педро Мартинс, а съперникът на Левски – ПАОК, се води от румънеца Разван Луческу. Комшиите от Арис са поверени на аржентинеца Херман Бургос, другият атински гранд – Панатинайкос, се води от сърбина Иван Йованович. Треньор на Ламия е италианецът Джанлука Феста, а най-интересното назначение дойде при Атромитос с уелсеца Крис Коулмън.
При държавите от западната част на полуострова – Словения, Хърватия и Босна чуждите наставници са по трима. При финалиста от последното световно е и доскорошният водач на Лудогорец – Валдас Дамбраускас, който е в Хайдук. За разлика от Гърция, където чужденците водят най-силните отбори, при хърватите уругваецът Гонсало Гарсия е начело на Истра, а австриецът Дамир Чанади – на Шибеник.
Хърватската легенда Роберт Просинечки води словенския Олимпия, а в същото първенство са босненецът Нермин Башич (Радомлие) и руснакът Роман Пилипчук (Целие). Разбираемо, чуждото трио в шампионата на Босна и Херцеговина е от бивша Югославия – сърбите Марко Видойевич (Леотар) и Ненад Лалатович (Борац), както и хърватинът Фердо Милин (Посушие).
В елита на Румъния пък има двама италиански специалисти – Бергоди и Николо Наполи, които водят съответно Сепси и У Крайова 1948.
В шампионата на Косово са комшиите от Албания – Имир Дая (Балкани) и от Северна Македония – Адриян Нухиджи (Дрита).
Напълно разбираемо в сръбския елит няма нито един чужд специалист, а само на местното са наблегнали в Албания и Северна Македония./ „Мач Телеграф“
