Заради такива като него децата се влюбват в играта и си избират отбора. И в последния си мач за Черно море Матиас Курьор показа, че футболът може да бъде нарисуван, че фантазията е повече от силата. Той е от Мартиника, те са от Варна, а допотопното клише, че работата става само с „наши момчета, които дават сърце и душа за отбора“, някак си не се потвърждава от 125-те мача на Курьор и емоционалната кохезия между феновете и нападателя след второто му попадение срещу Локо Пловдив за Купата.
Нищо насилено и престорено не би имало в твърдението, че Курьор е най-забележителният футболист на „моряците“ през този век. Нападателят вкара един от най-запомнящите се голове в историята на футбола ни – във финала за Купата срещу Левски през 2015 година. 10 от 10 по скалата за важност и 11 от 10 по скалата за качество на изпълнението. Той е идеалното съчетание от скорост, техника, изключително нестандартен подход в стандартни ситуации и непримиримост, като най-добрият пример за последното е голът му в 119-ата минута на финала със „сините“ и то при положение, че отборът му бе с човек по-малко. Фактът, че това е първата и последна досега купа в историята на клуба е достатъчно показателен за всеки един суперлатив.
Курьор е от онази особена порода играчи, които влизат в хармония само с един конкретен клуб. Той не успя да избухне нито в периода си в Испания, където не надскочи третото ниво, нито във Франция, Турция или Южна Корея. Но пък бе всичко за „моряците“. Емоционален, открит и артистичен Курьор бе марката и символът на Черно море заради всичко, което излъчва. Заедно с непрежалимия Кольо Спасов – Адмирала.
„Мач Телеграф“
