Петър Хубчев не e от хората, които обичат медийния шум около себе си. Още от кариерата си на футболист той е свикнал да говори с действия. А те водят до четвърто място на мондиала в САЩ, класиране на Евро ’96 с националния отбор, шампионски титли с Левски, 6 сезона в Бундеслигата и 2 във второто ниво на германския футбол. Стига до капитанската лента в Хамбургер ШФ. Треньорският му път започва като асистент на Феликс Магат в Айнтрахт Франкфурт – мястото, където завършва активната си състезателна кариера. Част е от щаба на Пламен Марков при класирането на Евро 2004 в Португалия. По-късно работи и с Христо Стоичков в представителния ни тим. С Хубчев начело националният отбор записа знаменити победи над Нидерландия и Швеция, а успя да достигне и до финалите в Лигата на нациите. През 2008/09 води дублиращия отбор на Волфсбург, поканен лично от Магат, който през същия сезон извежда вълците до първата и единствена титла в Бундеслигата до момента. Това е съкратената визитка на Хубчев, но него няма да го чуете да говори за себе си. След купа, Суперкупа и сребърни медали в първенството с Берое той отново е в Стара Загора. Завърна се в тежък за клуба момент, за да говори отново с действията си.
Г-н Хубчев, бяхте известно време извън българския футбол. Как го намирате?
– Не беше толкова дълго време. Аз постоянно съм следял и съм гледал. За мен се играят истински мачове и на добро ниво.
Виждате ли разлики спрямо последния ви престой в първенството?
– Чак толкова големи разлики на виждам. Не съм си и поставял за цел да правя някакъв анализ. Смятам, че се играят добри мачове, на добро ниво. Дори след разделянето първенството на групи смятам, че равнището не е толкова лошо, колкото се описва. Разбира се, винаги може да бъде по-добре.
Звучите като човек, който харесва този формат на първенството…
– Не, не искам да засягам тази тема. Много е спорно, винаги ще има дискусии и коментари. Просто така е решено и наистина ще е най-добре за треньорите и отборите да се концентрират върху правилата, които са приети. Други хора трябва да коментират дали е най-удачно, или не. Тук се съобразяват самото местоположение на страната, климатичните условия, терените и т.н. Не съм се замислял в детайли коя е най-удачната формула. Играем по правилата, които са приети.
Дойдохте в Берое в тежка ситуация. Емоционално или премислено беше това решение?
– Много емоционално и премислено бих казал. Наистина ситуацията е тежка. За хората отвън, които не знаят в детайли какво се случва в клуба в момента, изглежда, че тази криза е преминала, тъй като ние успяхме да запазим голяма част от отбора. Играем на едно прилично ниво, среден за България отбор сме и едва ли не всичко е окей. Но хората, които са вътре и продължават да работят за тази кауза, знаят колко е сериозно положението. Затова и на няколко пъти казах – целта е този за мен уникален клуб да се запази в едно добро финансово състояние, да не изпада в задължения, да не се трупат дългове и да се надяваме на по-добри времена. Това, с което разполагат град Стара Загора и клубът Берое като материална база и като структури и организация, мисля, че на не много места в България го има. Надяваме се всичко да премине по най-добрия начин. Ще бъде много тежко и може би малко хора ще ми повярват и ще знаят какво говоря точно. Ако успеем да преминем през това нещо, със сигурност ще дойдат по-добри дни.
Искате да кажете, че бурята не е преминала?
– Не, в никакъв случай. Даже бих казал, че най-тежкото предстои сега.
Защо?
– Много са причините. Ще позволите някои от тях да не споделям. Една от тях е, че нямаме отбор за следващото първенство. Клубовете, които разполагат със стабилни финанси, плануват година, да не кажа години напред. Ние не знаем след един месец кои футболисти ще останат тук. Имаме определен бюджет за следващия сезон и търсим такива момчета, с които да се вместим в неговите рамки. Аз едно нещо съм гарантирал пред ръководството – че няма с една стотинка да надхвърля и да искам повече от определения бюджет, за да може клубът да съществува по този начин – да бъде чист. Много е трудно, имаме само трима играчи с договори за следващия сезон – това са двама юноши и Тунгара.
Ако потърсим доброто в лошото, можем да кажем, че имате някакви рамки, в които да се вместите, нали така?
– Точно така.
След мача с Локомотив Пловдив казахте, че не ви интересува седмото място. Какво друго ви интересува, освен оцеляването?
– Не освен – това е най-важното и само то ме интересува. Вижте, в тази професия съм се учил от много по-големи треньори от мен – някои неща трябва да се казват като клишета и стандартни фрази. Но всъщност се гонят други цели. Може да се каже с цел да се подведат следващите противници или да не се разкриват докрай плановете на самия клуб или отбор. Било то тактически въпроси или планове за следващото първенство, преговори с нови футболисти. Аз в този смисъл съм го казал. Самите футболисти в съблекалнята на Берое знаят какво гоним във всяка една тренировка и всеки един мач, така че не се хващайте на 100% на тези думи.
Виждате ли раздвижване в старозагорската общественост след завръщането ви в Берое?
– Не виждам голяма разлика, защото футболните фенове тук винаги са били много активни, поддържали са си отбора и са се борили, вземали са активно участие във всяка една дейност на клуба. Лично не съм забелязал по-голям ентусиазъм, защото аз го познавам този ентусиазъм от преди. Чувал съм го и преди да дойда тук, хората продължават да си обичат клуба, идват на стадиона. Разбира се, и времената са други. Ние много често критикуваме – навсякъде, не само в Стара Загора, че не много хора идват на стадиона, че еди-коя си част от феновете е прогонила друга част. А самите времена са тежки и на хората не им остава много време да мислят за други забавления, в частност за футбола. Футболните фенове в Стара Загора са били активни – и преди, и сега.
Турбулентни процеси имаше и в столичните грандове. Изненада ли ви решението на Стойчо Младенов да подаде оставка и как изобщо гледате на ситуацията, защото тя е симптоматична за българския футбол?
– Не, не гледам, информирах се от медиите. Нямам представа какво се е случвало там, нито съм говорил, нито съм се интересувал какво става.
Г-н Хубчев, много неща останаха недоизказани и около раздялата ви с националния отбор. Защо не казахте нищо, за да се защитите, защото получихте и приятелски огън?
– От кого?
От Йордан Лечков да речем.
– Много лесно мога да му отговоря на този човек и ще дойде време, когато ще го направя. Но такъв съм, не само по този проблем и по тази раздяла, а и по всичките ми действия в професията, която упражнявам и съм упражнявал като футболист, съм се стремял да си ги държа за мен тия неща. Не винаги това е правилното, не винаги истината излиза, както и в случая с човека, за когото ме питате. Но ще дойде време, в което в детайли ще ги разнищим тези неща. Няма да има въпрос, на който да не отговоря с подписа и името си.
Как гледате на ситуацията с двата конгреса у нас?
– Тук ще си позволя коментар. За мен най-доброто, без да влизам в детайли кой крив, кой прав, е да се седне на една маса, да се извадят вижданията, плановете, действията на едните, на другите, да се разговаря. Ако трябва, да се направи общ конгрес, да има едно ръководство със съгласието на всички клубове и да се тръгне към по-добро бъдеще, ако може. Двете страни трябва да разговарят.
Казахте, че оставането ви в Берое ще е формалност. Водихте ли нови разговори с ръководството?
– То е формалност от няколко страни. Аз не съм подписал договор, но хората, с които разговарям и с които работим в Стара Загора, знаят, че ако стигнем и двете страни до съгласие, няма да има никакъв проблем. Абсолютно никакъв проблем – било то финансов, било от какъвто и ще да е род. Нищо, че през последните 2 години съм изкарван какъв ли не. В този смисъл най-важното в момента е всичко да мине както трябва в Берое и клубът да просъществува по най-добрия начин.
Петър Стоянов/ „Тема спорт“
