Старши треньорът на Спартак Варна Димитър Димитров, изглежда, тази пролет леко е потиснал емоциите по време на мач и не мърда от пейката. В последните мачове това бива нарушавано, когато соколите допускат изравнително попадение, когато трите точки изглеждат сграбчени, но изведнъж двете изчезват. След мача във Враца Херо призна, че вече само чудо може да остави Спартак Варна в елитната група. Ето какво сподели той в интервю за „Тема спорт“.
Г-н Димитров, наясно съм, че не ви е до шеги, но защо не поискате от БФС мачовете на Спартак Варна да се играят 85 минути, плюс 3 минути добавено време?
– Може да са и 90, но нито секунда повече. Да, напоследък изгубихме 4 точки именно в добавеното време. Но това е, то не става в последните минути да скачам и да крещя „внимавайте, че идват нашите минутки“. Като по някакъв сценарий се случват тези късни голове, винаги сме подредени не както трябва и за секунда всичко се обърква, целият труд през седмицата отива на кино. И това вече няма чисто спортно обяснение. Е, има, но това са ни хората, такъв им е потенциалът.
Накрая на сезона не само точково, но и като кадри окапахте?
– Едно зло никога не идва само, но ние всички закони на Мърфи хванахме. Този сезон никога не сме имали дълбочина в състава, но това тези дни вече е извън допустимото. Крепеше ни това, че дълго време нямахме контузени и наказани. И в един момент Васев скъса ахилес, Антуи извади рамо, Луан скъса връзки, наказания за Евандро и Пламен Димов за Враца и имах реално само една резерва. Като в онази популярна картина сме, един се влачи, друг превързан. Но имахме опция да продължим със заварения потенциал, въпреки че в началото като пратих Киселичков, взехме Здравко Димитров, Руменов, Пламен Димов. С лятната селекция имахме една точка и ако не бях пипал нищо, щяхме да сме изпаднали много отдавна. Бях наясно, че новата селекция няма как да е добра. Беше зима, а България е, меко казано, непривлекателна футболна дестинация. И трето, понеже сме на последно място с много точки изоставане и играчите отказват да идват. Така че на някои постове взехме трети и дори четвърти вариант. Първият не иска, вторият се чуди и пак не желае, третият аха да се съгласи и пак откаже и ние притиснати до стената, действаме пожарно, което не е атестат за добра политика, но такива са обстоятелствата.
Някога очаквали ли сте, че ще сте в едни шамари с Любо Пенев и Краси Балъков в пряка битка за оцеляване?
– Не съм, но в края на краищата и те са дошли като мен да помогнат отборите им да се спасят. Не са правили селекция, не са водили лятна базова подготовка, но това е положението.
Това вашето със Спартак нали не е краткотрайна авантюра?
– Вижте, аз нямам проблеми да работя в Б група, работил съм там. На хората не съм обещавал абсолютно нищо. Знаех, че ще бъде изключително трудно. Очакванията им може да са били едни и съвсем различни, но тези, които отдавна се занимават с футбол, знаят как се прави отбор и колко е трудно. Въпреки това направихме добри мачове. Като качество на игрите не мога да имам кой знае какви претенции към тези момчета, които бяха близо до своите максимални възможности. Даже в много мачове, в които бяхме по-добри, не спечелихме. Ей така, поради наивност, поради липса на класа, на концентрация в определени моменти, на безхарактерност. Но пък рикошети в 93-тата минута и какви ли не каръщини, това е непреодолимо. Всичко се натрупа, само последните два мача, които ни изравняваха накрая, щяхме да сме пред наши конкуренти, които ги виждаме как печелят.
Личи ви, отстрани погледнато, а и от думите, че сте на място, където ви харесва?
– Аз и щабът ми даваме всичко от себе си, защото хората очакваха малко като с магическа пръчка да стане всичко. Но съвестта ми е чиста, няма от какво да се срамувам и притеснявам. Правим това, което през годините сме научили и натрупали като опит. Все пак не съм взел отбора на пето място и да го срина на последно. Взех го на дъното със 7-8 точки от чертата за спасение.
Но другите не спят?
– Е, да, хехе, но лошото е, че не се играе коректно и честно. Това е, което ме дразни в българския футбол, но това са реалностите.
Оттук нататък, в краткосрочен план как се мотивират футболисти на почти изпаднал отбор?
– За мен ще бъде важно това, защото все пак имаме теоретически шансове. Но дори и да сме изпаднали математически, е важно да спечелим всичко до края, да играем с достойнство и да покажем, че можем да побеждаваме и че сме по-добрият отбор.
Защо този сезон няма развети бели знамена, никой не иска да изпада?
– Смея да твърдя, че нашият отбор, без наказания и други такива ежедневни проблеми, ако с този потенциал Спартак бе започнал първенството, със спокойствие и без напрежение, защото сега всеки мач си под напрежение да не сбъркаш, да не ти вкарат гол, а аз знам възможностите на всеки играч, щяхме да сме на 6-7-о място. Със същия отбор! И в десетия кръг, като си с една точка и всеки мач ти е с гилотина на главата и не можеш да си покажеш истинските качества.
А ако в плейофната група се играеха по два мача на разменено гостуване?
– Изключително погрешен регламент и това го твърдя не защото сме последни. Много объркана схема. Отдолу трябваше да са 4 отбора, а не 6. Така сега първите – 11-ият и 12-ият могат да правят каквото си искат и се създават предпоставки за нечестно поведение, като си направят точките, да влизат в договорки и да правят схеми. Това трябваше да се коригира на сто процента. И не единият отбор да играе повече домакинства от другия. Четири отбора с два мача всеки срещу всеки, това е. А в Румъния дори точките след редовния сезон се делят на две, за да е по-честно. Ама ние, понеже винаги сме на половинчатите неща, заради ковида го променихме, но си остана.
Защо според вас този път в първата и последната плейофна група е интересно до края, а в средата е малко „Спорт и музика“?
– А аз питам – защо в средата играят по два пъти? А по-истинските мачове горе и долу са по един.
Защо напоследък съдиите са едни такива лежерни и чакат ВАР да им подсказва? Примерът с дузпата срещу Спартак във Враца е показателен.
– Хайде кажете ми, де! Аз не искам да ми се помага. Във Враца съдията бе близо до нарушението, има видимост, но не дава дузпа и разчита на слушалката. Но със Септември във Варна от дистанцията на времето казвам, че няма логика да се дава такава дузпа от един метър в ръката на играча. Нито е удар към вратата, нито е голово подаване. Но какво излиза, че трябва уеднаквен критерий – или всяка ръка е дузпа, или никоя да не е дузпа. Според статистиката дузпите след ВАР в България са 86 процента за игра с ръка. А преди дузпите за ръка са били между 12 и 15 процента. Вижте каква е разликата. Във Враца нямам грам съмнение, това си е дузпа. А съдията защо не го вижда?
А това вашето дежурно – като видя нарядите и всичко ми е ясно, действа ли още?
– Охоо, да, много са зле нещата. Дебели обвързаности има. За съжаление. Иска ми се да се развържат и всичко да се решава честно, но май няма са съм жив да го видя.
Инвазията на чуждестранни футболисти в българските клубове ще продължи ли и през лятото?
– А защо да развиваме футболисти тук, защо школите (разпалено)… Кой треньор би се лишил от български качествени футболисти?! Когато има добри наши играчи, кой ще търси чужденци?! Няма такъв треньор! Но когато няма нищо отдолу, се принуждаваш да търсиш отвън. Много пъти съм влизал в контакт с български играчи, обаче други клубове, казано на жаргон, ме надцакват и аз си включвам телефона в роуминг и се принуждавам да отида на чуждестранен вариант. Виждаме какво е качеството, не можеш да налагаш изкуствено и да те бият под път и над път. Искам да работя с български футболисти, така съм започнал навремето, естествено, че и комуникацията е по-лесна, няма езикова бариера, няма да превеждаме и да се занимаваме с глупости.
