Талантливият полузащитник на Витоша (Бистрица) Лъчезар Котев е едно от големите открития тази година. 20-годишният халф се завърна в Бистрица в началото на 2018-а след кратък наем във втородивизионния Оборище (Панагюрище) и въпреки крехката си възраст, бързо си извоюва титулярно място в селекцията на Костадин Ангелов. Повече от половин година по-късно, Котев продължава да бъде неизменна част от стартовата единайсеторка и при новия старши треньор Росен Кирилов.
Лъчо започва кариерата си в любимия Левски, като на „Герена“ прекарва цели девет години. Впоследствие преминава в столичната школа „ДИТ“, а малко по-късно дебютира в мъжкия футбол с фланелката на Септември (София), с който е част от Югозападната Трета лига. През лятото на 2016-а Котев се оказва ненужен в първия отбор на септемврийци и след кратки проби в Бистрица е одобрен от тогавашния наставник Костадин Ангелов.
Част е от състава на „тигрите“, записал най-големия успех в историята на клуба – промоцията за Първа лига, както и от този, извоювал си по крайно драматичен начин оставането в майсторската ни група. Зад гърба си юношата на Левски вече има 22 мача сред най-добрите у нас, а страхотното му представяне със зелената фланелка логично му донесе и най-голямото признание до момента – първа повиквателна за младежкия национален отбор на България.
– Лъчо, честита първа повиквателна за националния отбор на България!
– Благодаря!
– Изненада ли те и зарадва ли се?
– Разбира се. За всеки е голям престиж и удоволствие да носи фланелката на България. За мен това чувство е непознато, тъй като досега не съм бил част от юношеските гарнитури на страната. Радвам се, че трудът ми на терена е бил оценен от г-н Здравков. Още по-хубавото е, че не съм сам, а заедно с Наско Милев. Честно казано, в скоро време очаквам и други момчета от нашия отбор да бъдат повикани.
– Миналата година по това време бе част от състава на Оборище (Панагюрище) във Втора лига, а сега си титуляр във Витоша (Бистрица) с 22 мача зад гърба си…
– Лично мое бе желанието да отида в Панагюрище, тъй като на моята възраст най-важното е да играя редовно. Във Витоша това миналото лято нямаше как да се случи. Това бе много сполучлив ход за мен. Беше ми много трудно, тъй като сутрин бях на лекции в университета, а следобед пътувах до Панагюрище за тренировка. Вечер просто се прибирах и си лягах да почивам. Всичко обаче си струваше и сега, когато погледна назад и се сетя за тези тежки няколко месеца, се радвам какво съм постигнал.
– Ти си част от едно поколение футболисти и на Левски, и на Септември, в което има доста момчета, които успяха да пробият в мъжкия футбол. Кое според теб е най-важното, за да пробиеш при мъжете
– Да, така е. В момента има доста момчета от набор 98, които играят мъжки футбол, и причината за това си е почти изцяло в нас самите. Преходът от юношеския към мъжкия футбол е наистина труден и без желание и характер няма как да го осъществиш.
– Споменахме Левски и Септември. Цели девет от детските ти години преминават на „Герена“. Защо в крайна сметка сега си далеч от „синия“ клуб?
– В Левски прекарах девет години, изпълнени с пъстри емоции. Успях да „попия“ ценна информация от всичките ми треньори през това време, но в крайна сметка така се стекоха обстоятелствата, че напуснах школата на „сините“. Все пак една от моите детски мечти е да играя със синия екип, така че ще съм изключително щастлив, ако един ден това се случи.
