12 април донесе троен празник за спортна Стара Загора. На паметна дата се навършиха 36 години от титлата на футболния Берое. Славните ветерани от онзи незабравим отбор на зелено-белите отбелязаха годишнината, съчетавайки я с тържество по повод 60-та годишнина на техния съотборник и голмайстор на Берое, роденият иначе на 20 януари 1962-ра Мюмюн Кашмер (Милан Кашмеров). За читателите на „Тема спорт“ към отминалите времена се върна шампионът и доскорошен спортен директор на беройци Валентин Грудев. Той съпостави футбола у нас през 80-те със сегашната действителност. А празникът е троен и заради шампионската титла на Берое по баскетбол при жените.
Как се роди идеята за това тържество?
– Решихме да съчетаем рождения ден на Мюмюн Кашмер, с паметния за всички хора, които обичат Берое 12-ти април. Датата ни даде хубав повод да се съберем отново, връщайки се към хубавите години, които заедно сме преживели. Радвам се, че юбилея и годишнината от титлата бяха уважени от старозагорския кмет Живко Тодоров, от треньора, извел ни до трофея – Евгени Янчовски и от всички легенди от онова време. Почетохме паметта на преждевременно напусналите ни наши съотборници Петко Мароков, Кольо Ганев и Стойко Стойков и на легендата Петко Петков. Празникът ни даде още един хубав повод да си припомним, че бяхме един страхотен колектив, който не се страхуваше да се надиграва с всеки противник.
Тогава на тренировките на Берое ходеха по над 2000 души, а онзи ден на стадиона под Аязмото срещу Лудогорец имаше не повече от 800 домакински фенове?
– Шампионският състав може и да не беше най-силната формация през годините. Берое е имал стойностни отбори и преди това, пред които са прекланяли глава Ювентус, Аустрия Виена и Атлетик Билбао. По наше време всички най-стойностни футболисти отиваха в родните грандове Левски и ЦСКА. Беройските фенове обаче можеха да изброят зелено-белите играчи без да допуснат нито една грешка. В онези времена честа на Берое защитаваха предимно местни момчета. Хората ги обичаха, знаейки, че те си дават здравето единствено само и за честта на клуба. Поколенията се сменяха плавно не само в Берое. Стадионите у нас се пълнеха, защото запалянковците познаваха състезателите и голмайсторите във всеки мач, а от школите всяка година излизаха качествени юноши. На тържеството си пожелахме още по-хубави дни за Берое. И дай Боже да се върне публиката на стадиона. Припомнихме си как наши гостувания в Пловдив и Сливен бяха посетени от над 5 000 старозагорци.
В кой момент от шампионския сезон повярвахте в триумфа?
– Още в първите кръгове на шампионата победихме коравия тим Ботев Враца с 2:0 като гост. Малко преди това врачани бяха надиграли Левски в София. Друг ключов успех беше този над Етър като гост. Болярите бяха наказани и домакинстваха в Попово. Мачът се игра при много тежки условия. На тежък терен, с много сняг. Победихме истински корав съперник. След успеха започнахме да си говорим, че сега е моментът ни за титла и трябва да поддържаме върховото си ниво до края на шампионата.
Два мача обаче още слагат катран в шампионската каца с мед. Това са загубата от втория Ботев (тогава Тракия) в Пловдив с 1:8 и победата над Левски (по онова време Витоша) на „Герена“ с 3:2. За мача със сините се говори, че не всички техни играчи са се включили на 100% от възможностите си?
– Онзи тим на пловдивския Ботев (тогава Тракия) беше много силен. В него личаха имената на Зехтински, Пашев, Костадинов, Вичев, Младенов и кой ли още не. Съдийството на мача под тепетата беше безскрупулно. Загубихме след няколко дузпи и червени картони в наша вреда. Преди сблъсъка част от отбора ни страдаше от стомашно разстройство. Ден след мача пък трябваше да заминем на турне в Африка по линия на ДКМС. През социализма, подобни турнета бяха рядко явление и превъзбудата от предстоящото пътуване, също оказа влияние за изявата ни в Пловдив. Истината е, че Тракия, като военен отбор се ползваше от комфорта на другите военни тимове от онова време – ЦСКА, Славия, Черно море и Сливен. Ние изиграхме цялото първенство абсолютно честно. В последните кръгове гостувахме на военния отбор на Сливен. Домакините не играеха за нищо, но имаха директива да ни спрат към титлата на всяка цена. Кашмеров изтърва дузпа за нас. Мачът срещу Левски (тогава Витоша), ние си го изиграхме. Как се представиха те, си е техен проблем.
После за КЕШ се изправихте срещу Динамо Киев на легендарния Валерий Лобановски…
– Нашият наставник Евгени Янчовски ни припомни, че след мача, колегата му Лобановски му казал, че ако имал футболист като Данчо Митев, той щял да е несменяем титуляр за СССР. За жребия с Динамо разбрахме по радиото. Официално теглене на жребия, като сегашното нямаше. Ако трябва да обобщя шампионския ни сезон, то най-сладкия миг в него бе вдигането на титлата след последния мач, победата над Славия с 1:0. Бяхме убедени в победата. Помогна ни и ранният гол на Васко Драголов.
Как ви се струва сегашният тим на Берое?
– Искам да му пожелая успех в битката за седмото място, за него имаме шанс. Вероятното му постигане би вдъхнало повече надежди на привържениците ни. Евентуалното седмо място би послужило и като добра основа за следващия сезон. Той няма да е никак лек. Дано Берое успее да си намери генерален спонсор.
