След поредица корпоративни битки, продължили над десетилетие, днес контролираният от Гриша Ганчев „Петрол“ е една доста оплетена компания. Добре известното публично дружество си остава операторът на едноименната верига бензиностанции, но основната част от обектите, както и петролните бази, бяха пръснати из най-разнообразни и привидно несвързани дружества. А някои от основните компании от групата, като „Нафтекс петрол“ и „Елит петрол“, влязоха в процедури по несъстоятелност.
Сега видимо има опит „Петрол“ отново да се сглоби и да се подреди. Компанията е поискала от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобрение да придобие седем дружества, които са формалните собственици на огромната част (над 190 обекта) от бензиностанциите, които тя ползва под наем. Отделно от това дистрибуторът на горива, придобиваните дружества, както и други компании, свързани с Ганчев, са заложени в полза на Първа инвестиционна банка, като обезпечение по внушителен кредит за 220 млн. лв, съобщи „Капитал“.
Изпълнителният директор на „Петрол“ Милко Димитров обясни пред „Капитал“, че 90 млн. лв. от тях ще са за придобиването на седемте компании. „Основната цел на операцията е да се обезпечи в дългосрочен план дейността на „Петрол“ чрез придобиване на бензиностанциите и постигне на по-ефективното им управление.
В допълнение – това ще позволи по-гъвкаво управление на обектите и търсене на най-рентабилното опериране на активите. Сделката ще даде възможност на дружеството за развитие чрез инвестиции в собствени обекти в средносрочен план, посредством собствен капитал или набиране на допълнително привлечен ресурс за инвестиционни цели“, каза той.
Димитров уточни още, че в първите години, откакто настоящето ръководство е поело компанията, фокусът е бил насочен към запазване в цялост на активите и бизнеса, преструктуриране на дълговете, стабилизиране на финансовото състояние и продължаването на дейността на компанията, предвид сложното наследство и дълговете към кредитори.
„Сега след като юридическите рискове се изчистиха, дойде моментът активите да се обединят, за да може да се оптимизират дейността и рентабилността на дружеството в средносрочен и дългосрочен план в резултат на по-добрите условия на финансиране по придобиването на обектите спрямо разходите за наем, които дружеството плаща в момента.
Изплащането във времето на дълга по финансиране на сделката допълнително ще понижи лихвената тежест за дружеството и ще подобри оперативните резултати и цялостното му финансовото състояние“, каза той. По думите му таймингът на сделката е движен още и от динамично променящата се бизнес конюнктура в сектора, както и от усложнената геополитическа ситуация в региона и несигурността, която поражда по отношение на цените и доставките на горива.
Пъзел от дружества
Според искането до КЗК „Петрол“ възнамерява да изкупи по 100% от седем ЕООД-та: „Кристъл асетс трейд“, „Кристъл асет пропърти“, „Прима ленд пропърти“, „Прима консулт пропърти“, „Прима асетс трейд“, „Прима асетс България“ и „Кристъл асетс България“.
Всички те са създадени в периода 2019 – 2020 г., като притежават различни парчета от веригата бензиностанции на „Петрол“. Към момента първите две от списъка са собственост на „Кристал асет мениджмънт“, то на свой ред се притежава от компания от Обединените арабски емирства Delta Reef Limited, а като краен собственик е посочен Калоян Енчев. При останалите пет схемата е аналогична – те са под шапката на „Прима консулт индъстри“, в което 100% дял има друго дружество от ОАЕ, Dark Soft Limited, с краен собственик Чавдар Йорданов.
По всичко личи, че реална смяна в контрола не е имало и цялото това раздробяване е било защитна стратегия на юридическия екип на Ганчев да опази активите на „Петрол“. Към тях претенции имаха синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) – в края на 2013 г., малко преди краха ѝ, дистрибуторът беше овладян с пари на вложителите на банката.
Историята на едно разпарчетосване
Схватките в „Петрол холдинг“ (компанията-майка на „Петрол“) започнаха още през 2010 г., когато тогавашните собственици Денис Ершов и Митко Събев влязоха в дълъг открит конфликт от взаимни обвинения в злоупотреби, източвания и документални измами. Още преди това най-хубавите бензиностанции бяха отделени в специално създадено дружество „Елит петрол“ и подготвяни за продажба, но окопната война в Търговския регистър и съдилищата блокира всичко.
В тази изтощителна битка и двете страни имаха нужда от подкрепления. През 2012 г. Ершов продаде дела си на президента на международната шахматна федерация Кирсан Илюмжинов, който беше представен като инвеститор с планове да развие компанията. А Събев привлече негласната подкрепа от не по-малко силен партньор в лицето на Цветан Василев (за да се осигурят средства за падежиращите облигационни дългове на „Петрол“, беше взето и финансиране от КТБ).
Малко след като в края на 2013 г. се стигна до някаква съдебна развръзка и лагерът на Ершов беше напът да овладее „Петрол холдинг“, със светкавична акция в мистериозна сделка на Българската фондова борса делът на холдинга в „Петрол“ беше продаден от частен съдебен изпълнител за 103 млн. лв. и компанията практически беше овладяна от финансирани от КТБ компании.
След затварянето на банката в средата на 2014 г. дружеството се озова под контрола на Гриша Ганчев, който беше привлечен от Василев да управлява новопридобития и сериозно пострадал от дългогодишна корпоративна схватка петролен бизнес.
Оттогава самият той на свой ред поведе съдебна битка със синдиците на КТБ. И така в следващите години последваха множество трудно проследими трансформации по прехвърляне на активи в дружества извън групата, които да действат като своеобразна застраховка.
Изглежда, вече нуждата от нея е отпаднала, тъй като сега бензиностанциите се връщат в „Петрол“ и вероятно ще последва вливане на придобитите компании в дистрибутора.
И мащабно финансиране
Паралелно с преструктурирането на собствеността от вписване в Търговския регистър става ясно, че „Петрол“ е предприел и преструктуриране на дълга. На 21 юли компанията е сключила договор за заем с Първа инвестиционна банка за 220 млн. лв. Средствата са под формата на револвираща кредитна линия, а цената е един от ползваните от ПИБ референтни базови лихвени проценти на ПИБ (БЛПа към момента е 2.89%) за лева, увеличен с надбавка от 3.21 пункта, но не по-малко от 5.9%.
По заема са заложени като цели предприятия „Петрол“ и няколко негови дъщерни дружества, седемте придобивани компании с бензиностанциите, но също и други дружества на Ганчев, в които има недвижими имоти. Това са „Хотел Президиум палас“, където е едноименният хотел в Ловеч, както и „Литекс пропърти“, което има стотици декари в София, Китен, Емона, Обзор, Шабла и Смолян.
В публичните документи няма информация точно за конкретното предназначение на средствата от договорената банкова кредитна линия, като само се обяснява, че тя е разделена на четири транша, като има инвестиционна част, рефинансиране на текуща експозиция и оборотни средства. Компаниите около продавачите по сделката имат кредитни експозиции и учредени обезпечения в полза на ПИБ, като по груба сметка общата експозиция е около 90 млн. лв.
Така че след плащането по сделката тази сума реално ще се върне обратно в банката от продавачите – „Прима консулт индъстри“ и „Кристъл асет мениджмънт“. Отделно по думите на Милко Димитров и в момента „Петрол“ ползва около 30 млн. лв. от ПИБ – овърдрафт за оборотни средства, банкови гаранции и акредитиви, които с новия заем просто се преоформят.
„Останалите 100 млн. лв. са под голям въпрос и не е сигурно дали ще бъдат усвоени. Те са с много условности и тяхната цел е да се застраховаме и да си оставим възможност чрез одобрена банкова кредитна линия за издаване на банкови гаранции и акредитиви в полза на доставчици. Все пак в момента България се възползва от дерогацията за внос на руски горива и петрол, която изтича в края на 2024 г., като не е ясно дали тя ще бъде спазена до тази дата и какво следва след 2024 г.“
Според Димитров директната собственост над активите ще даде по-добър поглед и анализ върху представянето на всяка бензиностанция във веригата и възможност за „доста сериозен процес на оптимизация в следващите няколко години“. По данни от годишния отчет на „Петрол“ за 2022 г. тя оперира общо 285 обекта, с което изпреварва „Лукойл“ (с 220), а другите големи вериги са с по 100 – 150 бензиностанции.
Това дава възможност да се мисли за различни опции за обекти, които не са от стратегическа важност за компанията, като отдаване под наем, отдаване на обекти по договори за франчайз или дори продажба при изгодни условия. „Със сигурност е по-лесно да привлечеш финансиране за инвестиции и модернизация на обекти, които притежаваш“, обясни Димитров, като обаче посочи, че средства от заема не са предвидени за тази цел.
Narod.bg
