-
ЦСКА или ЦСКА-София, всеки може сам да избира, е клуб на парадоксите. В последните дни има огромно напрежение сред червената общност. То започна от началото на година, стигна своя апогей след загубения финал срещу Левски, а момента агонията продължава. Между ръководство и фенове има една огромна бездна, която може да бъде елиминирана само с победи и успехи. Първенството чука на вратата, идват и мачовете от евротурнирите, а отборът изглежда безнадеждно. Сърцата на всички червени привърженици са свити, а очакванията са сведени до парадоксалоното „дано не сме по-зле от миналата година“. Дали отборът ще е по-зле, ще стане ясно скоро. По-интересното е друго.
В последните месеци Гриша Ганчев е анатемосван и обругаван. Фенски структури се отричат и критикуват с бясно темпо. Обявяват се бойкоти, пускат се декларации и какво ли още не.
Действително представянето на червените е далече от славните традиции на този клуб. В тима почти липсват характери и лидери като Джеки Димитров, Ицо Стоичков, Джони Велинов, Иван Колев и т.н. Да не изброяваме, че списъкът е дълъг. Но самият списък е вече доста овехтял. И това е голяма драма. Всичките тези футболисти или по-точно футболни личности са играли в ЦСКА преди десетилетия, някои и преди половин век. В момента в отбора няма автентични, разпознаваеми фигури, заради които феновете да идват на стадиона. Няма ги личностите, лидерите. Подвизават се някакви чужденци, които правят номера и фасони. Един Кайседо реши да се вживява в ролята на Роберт Левандовски и върти селски мурафети. Да, но въпросният еквадорец не може дори на Плейстешън да доближи нивото на баварската машина за голове. Техниката му е като на играч от В групите у нас през 80-те години, като единствено бързината и силата му помагат да вкарва, но не постоянно. Както и да е. Това обаче е показателно какво става в червения клуб.
В същото време ръководството на дружеството гаси стари пожари, плаща за някакви анонимници и то плаща много здраво. Милиони левове за простотиите и алчността на бивши управници и безхаберници. Клубът натрупа над 30 милиона дългове именно по времето на стари шефове и собственици. По времето на Ганчев базата в Панчарево бе напълно реновирана, парите се плащат навреме, финансовата дисциплина е на ниво, дадоха се 8 милиона за емблемата, подготвя се сериозен проект за нов стадион, а в същото време се плащат и грешни пари за старите грехове.
Проблемите и пропуските са налице. Има много неща за изглаждане, но…
Тук вече е и въпросът. Какъв модел да изберат привържениците. Моделът Лупи, при който се натрупаха огромни дългове, или моделът Ганчев. Парадоксът е, че при въпросния Лупи ЦСКА спечели последната си титла. При него обаче клубът фалира по-късно. Или малко след него.
При Гриша Ганчев подобни кахъри изглеждат много далечни, но напрежението остава. И тук е може би времето и моментът да се направят необходимите промени в комуникация с фенове и общественост, в начин на работа, и не на последно място във връщането към корените. Червените корени на червената идентичност. С Кайседо, Вилдсхут, Морено, Бай и Гарсес това няма да стане. Ще стане с момчета като Турицов и Евтимов, с фенове като невръстния Алекс, който дари спестените си парички за каузата, с истински червени сърца. По кой път ще поеме ръководството и цялата червена общност, това е въпрос на цивилизационен избор. Всъщност, може би избор вече няма и изходът е само един…..
