Водещите клубове вече попривършиха със сделките на пазара и се очерта стратегията им или поне желанието им за развитие. Естествено е ЦСКА-София и Левски да правят равнис по Лудогорец, който е абсолютен хегемон на вътрешната сцена, а направи сериозен пробив и в Европа, като в последните 6 години 5 пъти неизменно е в груповите фази на турнирите. Шампионите са поне с 2 обиколки пред конкурентите си като финанси и организация, което кара „сини“ и „червени“ да влагат много средства, за да скъсят дистанцията и да вдигнат нивото си. Интересно е, че столичните грандове
заложиха на сръбски треньори, но с чужди паспорти,
които трябва да бъдат архитектите на тяхната нова визия.
Ако се съсредоточим само на пазара обаче, логично Лудогорец бе най-обран. „Орлите“ този път привлякоха цели трима българи, което досега не беше техен стил. Антон Недялков, който играе в последните мачове като централен защитник, дори даде сериозна заявка за титуляр, а Димо Бакалов и Цветомир Панов са по-скоро джокери, и то за вътрешното първенство.
Интересно е, че Лудогорец отново направи двата си големи трансфера, след като отпадна от Шампионската лига. Така бе и през 2015-а, когато след болезненото отпадане от Милсами разградчани се подсилиха набързо с Кешерю, Кафу, Натанаел и Сисиньо, които бързо се превърнаха в основни футболисти.
Най-активен при селекцията бе ЦСКА-София. На „Армията“ привлякоха цели 8 чужденци, а се говори, че може да дойде поне още един в близките дни. „Червените“ компенсираха продажбата на Фернандо Каранга с трима нови нападатели — двама бразилци и един гамбиец. Защитата изглежда по-солидна, но
може би няма достатъчно идеи в халфовата линия.
Левски също развърза кесията. Преди мачовете с Вадуц дойдоха само Полачек и Мариани, но желанието на треньора Славиша Стоянович да има нови във всяка линия бе удовлетворено на финалната права с още 4 попълнения.
На пръв поглед изглежда, че Лудогорец и Левски имат твърде много футболисти, но за шампионите това е оправдано, тъй като те ще се борят на 3 фронта, а имат и дублиращ отбор във Втора лига. „Сините“ обаче трябва да се разделят с някои играчи, за да не се превърнат някои млади таланти в абсолютни зрители.
Голямото надцакване завърши, време е за голямата борба на терена. В самия ход на първенството ще се усети дали може да има разместване на пластовете или статуквото ще се запази. При всички положения обаче грандовете ни не пестят усилия да се качат на следващото ниво. И именно това е добрата новина, защото така целият ни футбол (и националният отбор) ще направи така желаната крачка напред.
