Глупостта на Боби провали България

0
-
-

Думата „прокоба“ стана много актуална в последните години около Левски, но постепенно тя се прехвърли и върху националния отбор. И България достигна нечувани дълбини и географски открития. За първи път в историята трикольорите завършиха квалификационна група за европейско или световно първенство без победа! Група, която първоначално бе обявено, че дори може да спечелим и да се класираме на Евро 2024 в Германия. Да, можеше и да го направим, но… Не се възползвахме от обстоятелствата, че това бе може би най-лесната група, в която някога сме се попадали.

Надежди като сламка за удавник ни даде поредна глупост на Борислав Михайлов. Впрочем в последните години от управлението на БФС те станаха като лавина. Сякаш от нищото Боби избра за селекционер Младен Кръстаич, който не бе постигнал абсолютно нищо като треньор преди това. Но Михайлов реши да му се довери. Набързо в един ресторант двете страни си стиснаха ръцете, вдигнаха наздравица и запретнаха ръкави. Бихме Гибралтар с 5:1, ударихме Северна Македония в Скопие и станахме непобедими… Уви, голяма грешка!

Кръстаич се оказа изключително посредствен треньор, слаб селекционер и неуспешен експериментатор. Започна едно ударно подмладяване, че се стигна дотам да пускаме като титуляр футболист, който играе за юношите на Интер, а сега не може да хване ръка в Първа лига. На играчите им се зави свят от смяна на местата и схемата. България изключително рядко бе играла с трима централни защитници и без типичен таран. За Кръстаич не бе проблем вътрешният халф Илия Груев да е централен защитник, десният бек Виктор Попов да е ляв, левият Патрик-Габриел Галчев да е десен. Дълбоката резерва в Левски Марин Петков да е титуляр… Само сърбинът знаеше какво му се върти в главата и как точно смята, че може да атакуваме, да играем печеливш футбол. Да трупаме точки! Така в един момент и съдбата ни обърна гръб и показа на Михайлов и компания, че трябва да си тръгват вече. Времето им изтече така, както изтичаше 90-ата минута, когато Емил Костадинов вкара онзи фамозен гол на „Парк де Пренс“ преди 30 години. Сега, в тези квалификации, изпитахме това на собствен гръб. Буквално в последните секунди. Сърбия ни изравни в Разград в 90+6 минута за 1:1. Унгария ни изравни в 90+7 минута преди дни на „Васил Левски“ за 2:2. Черна гора ни би в Подгорица в 90+6 минута за 2:1, а за капак западните ни съседи ни изравниха също в последните минути за 2:2 в Лесковац. Това сложи поантата! Прокобата вече бе тук, а промяната с назначението на Илиан Илиев бе толкова закъсняла. И ако сметнем всички тези изгубени точки плюс още куп грешки при Кръстаич, като това да загубим от Литва у дома, да не можем да победим този невзрачен съперник като гост с човек повече 73 минути, излиза, че България наистина е имала шанс да се класира на еврофиналите.

И като апотеоз на всичко ще припомним любимия въпрос на Боби, Емо, Лечков и Гонзо: Ние какво може да направим? На първо време да назначите подходящия национален треньор. Защото ситуацията с Илиан Илиев в Черно море тогава и сега си е все същата. Просто изпуснахте поредния влак, а с този, на който сега сте се качили – на глупостта, няма връщане назад. Времето ви начело на БФС изтече. Съдбата ви подсказа правилния ход, а народът ви го изкрещя – „Оставка“!

Росен Ангелов/ „Тема спорт“