Георги Илиев е рекордьор по мачове в първенството на България с общо 461 участия, от които 318 с екипа на родния си Черно море. Въпреки това плеймейкърът не е печелил трофей с варненци, докато с ЦСКА и Локомотив Пловдив има по титла и суперкупа. На „Армията“ прекарва два сезона, като вдига и купата на страната (2005/06). Именно в този турнир предстои да се срещнат ЦСКА-София и моряците, а Илиев сподели пред „Тема Спорт“ очакванията си за двубоя, като коментира и още интересни теми.
Г-н Илиев, били сте и от двете страни на сблъсъка между ЦСКА и Черно море, какво очаквате от предстоящото му издание за купата?
– Надявам се след почивката за националните отбори да са презаредили и двата тима и психически, и физически и да наблюдаваме по-освободен двубой. Но все пак турнирът за купата е по-специфичен, мачовете са с различен заряд, така че може и да има повече напрежение от двете страни, по-изчаквателна позиция, директен футбол. Надявам се обаче да видим и качество и от треньорска гледна точка, и чисто като фен на играта.
Смятате ли, че авансът, който има ЦСКА в първенството, може да накара тима да подцени турнира за купата и мача с Черно море?
– Със сигурност приоритет им е първенството, но в ЦСКА винаги се е играло на всички възможни фронтове. Важното за тях е, че до момента практикуват печеливш футбол, който им носи точки. На моменти може да не е най-красивият, най-галещият сетивата, но взимат от мачовете, каквото им трябва и запазват първата позиция. Което в такъв етап от първенството в последните години не се е случвало. И е важно да има обединение на всички фронтове, за да успеят да задържат аванса си и да останат на първото място.
Основната разлика с последните години е присъствието на Саша Илич. Той ли е главната причина тимът да постига тези резултати?
– Със сигурност той е един от основните фактори. Разбира се, футболисти, ръководство, фенове също са най-отпред, но може би да, треньорът е фигурата, която обединява всичко около себе си и е отговорен за добрите резултати.
Време ли е неговият колега Илиан Илиев да ознаменува дългия си престой начело на Черно море с трофей и/или участие в евротурнирите?
– За всеки е ясно колко са важни европейските мачове. Имах възможността да бъда и от двете страни – и като футболист, и като част от треньорски щаб (б.р. – на Бруно Акрапович в Локо Пд). Международната сцена е много сладко чувство и може да генерира сериозен интерес и от феновете. Така че съм сигурен, че всеки иска да се върне към тези години, в които с Черно море играхме срещу ПСВ, Щутгарт, Сампдория. Това е десертът на едно хубаво представяне през сезона. И може би това в действителност липсва на Черно море напоследък, но се надявам скоро да се случи.
От дистанцията на времето какво мислите за начина, по който се разделихте с Черно море, и очаквате ли истината за случилото се да излезе наяве някой ден?
– Не, не мисля, че някога ще се случат нещата. Но не искам да се връщам назад, защото това е затворена страница за мен. Това са неща в живота, които не можеш да контролираш. Важното е да си чист пред себе си и да ти вярват хората, които са до теб и те обичат. Извлякох повече позитиви от тази ситуация, отколкото негативи. Доста хора ги няма „между живите“ за мен и продължавам напред.
В кръга на шегата може ли да се каже, че сте се зарадвали, когато разбрахте, че Мартин Камбуров слага край на кариерата си и няма да успее да надмине постижението ви по мачове в елита?
– (Смее се.) Каквото и да се беше случило, за мен щеше да е удоволствие. Аз каквото е трябвало да направя, съм направил. Преценил съм в точния момент да кажа „стоп“. С Марто сме в прекрасни отношения, поздравих го за головете, чуваме се постоянно и щях да се радвам, ако беше продължил и беше постигнал още един рекорд. Той е професионалист в пълния смисъл на тази дума.
Имате няколко периода в националния отбор, какви са причините той така и да не успява да отлепи от дъното и дори да затъва още по-дълбоко?
– Причините са ясни на всеки. Нямаме базата изобщо да сме на някакво средно ниво като организация, отношение, структури, цели. За мен е нереално това, което се случи – бихме Македония и Гибралтар и веднага се заговори за класиране на европейско, на световно първенство. Че вече сме преминали кризата. Това не е смешно, направо е жалко. Трябва да започне да се изгражда отдолу и тогава да се търсят резултати. И за съжаление дори при една промяна, която аз също мисля, че е наложителна от доста време, ще трябват години, за да се излезе от тази тиня, която ни е завладяла. Скандали, толкова неща излизат наяве и се потушават. От години се работи по този начин и на никого не му пука, защото има страшно много зависимости и футболът ни е пълен с хора, които завиват от едната страна към другата без скрупули и ценности. И в държавата ни е същото положение.
В последното си интервю за „Тема Спорт“ споделихте, че малко сте се отдалечили от футбола, с какво се занимавате в момента?
– Не, не съм никак далеч от футбола, футболът е моят живот и целият ми ден минава по този начин. Не съм обвързан професионално с договор, но съм треньор по футбол. Притежавам лиценз А. Има си процедури, чрез които той да се повиши, изкарал съм си и стажа. И занапред се надявам да получа и ПРО лиценз и да се развивам в тази област. Никога не можеш да кажеш към какво си се насочил и с какво ще се занимаваш за в бъдеще, но това е нещото, което ми носи удоволствие.
