Галин Иванов е двукратен шампион и двукратен носител на Купата на България с ЦСКА, както и бивш капитан на отбора. Играе на „Армията“ 7 години и половина без прекъсвана – от лятото на 1995-а до края на 2001 г., когато е продаден на американския ДиСи Юнайтед, където отново се събира с Христо Стоичков. Двамата имат и съвместен период в ЦСКА през пролетта на 1998 година, когато Ицо се завръща за кратко при червените. След като прекратява състезателната си кариера, е треньор в ДЮШ на ЦСКА между 2007 и 2015 г., а за месец и половина е и временен наставник на армейците през пролетта на 2015-а. За последно бе част от селекционния щаб на ЦСКА 1948, но се раздели с клуба преди началото на сезона.
Галин Иванов говори пред „Тема Спорт“ относно предстоящия в неделя двубой между ЦСКА-София и ЦСКА 1948 на „Армията“. Той има 167 официални мача с червената фланелка.
Г-н Иванов, накъде ще се насочите след престоя ви в ЦСКА 1948, който завърши преди около два месеца?
– Ще видим. Има някакви възможности пред мен и очаквам в най-скоро време отново да започна работа.
На какво се дължи лошият старт на кампанията на ЦСКА?
– Когато един отбор е бил толкова близо до шампионската титла, а след това е последвал такъв срив откъм резултати, причините не са една или две. Със сигурност трябва да се отчете краткото време за подготовка между двата сезона, което бе предизвикателство за всички клубове. Изисква се съобразяване със ситуацията, видяхме, че например Лудогорец за първи път от много години не проведе лагер в чужбина. Отделно привличането на новите футболисти в ЦСКА не даде резултат в първите мачове от сезона. Адаптацията им и навлизането във форма не протича толкова бързо и това рефлектира на резултатите, които останаха далеч от очакванията.
Как оценявате селекцията на ЦСКА като човек, който доскоро участваше в подобни процеси?
– Още е много рано да се дават категорични оценки. Не бива да се бърза със заключенията, защото са изминали едва десетина мача при съкратен период на подготовка. Със сигурност в ЦСКА са се надявали новите много по-бързо да „захапят“ и да правят разликата. Но това са реалностите и рисковете на всяка селекция с чуждестранни футболисти. На този етап може да се отличи защитникът Кордоба. Той е състезател, който притежава футболен интелект, умее да изнася топката, има добра бързина и е с коренно различен профил от останалите централни бранители в отбора. Нападателят Фаетон все още не се е разгърнал. Той също е играч с качества и очаквам скоро да се превърне във водеща фигура в състава. Някои футболисти просто се нуждаят от малко повече време и доверие, за да покажат най-доброто си лице. Помним какво стана с Каранга, преди това с Кафу в Лудогорец. Тръгнаха на доста бавни обороти, но после набраха скорост, превърнаха се в решаващи фигури и бяха продадени за сериозни пари. Проблемът за новите в ЦСКА е, че очакванията към тях са големи, а търпението на феновете не е голямо. Все още можем само да гадаем дали Асприля и Естрада ще се събудят, защото определено са футболисти с доказани качества. Но в ЦСКА не е важно какво си играл преди година, а какво правиш, когато си на „Армията“.
Навременна ли беше треньорската смяна на Саша Илич с Нестор Ел Маестро?
– Със сигурност, ако доверието към Илич е намаляло след загубената титла, щеше да е по-подходящо треньорската смяна да се направи през лятото, между двата сезона. Каквото и да си говорим, ЦСКА не играеше силен футбол през миналата кампания, но с колектив, агресия и доста късмет се задържа в борбата за титлата до последно. А и конкуренцията не беше на нивото, на което сме свикнали от предишни сезони, Иначе за 16-те години, които съм прекарал на „Армията“, знам, че в този клуб няма кой да те чака и след като си се провалил още на старта в първенството и са те били у дома в предварителните кръгове в Европа, е нормално да се очаква треньорска смяна. Не мисля, че раздялата със Саша Илич бе голяма изненада. Вече дали Нестор Ел Маестро е най-правилното решение за заместник, ще покаже времето.
Излизат ли от кризата армейците след победата с 3:0 над Берое и колко важен е предстоящият двубой с ЦСКА 1948 за тръгването нагоре?
– ЦСКА показа добри неща срещу Берое, а и както казах, смятам, че новите попълнения могат да дадат много на тима. Освен това Тобиас Хайнц е един от най-добрите футболисти в първенството, Бусато е стабилен на вратата, а отборът като цяло притежава достатъчно опции за всички постове. ЦСКА със сигурност ще тръгне нагоре. Не мога да прогнозирам дали това ще се случи още в неделя срещу ЦСКА 1948, но ще стане. Хубаво е, че сезонът е в ранна фаза и допуснатите до момента грешки могат да бъдат поправени.
Смятате ли, че ЦСКА има реален шанс за шампионската титла и какво мислите за конкуренцията на останалите отбори?
– Да, мисля, че тимът има сили да се пребори за титлата. Що се отнася до конкурентите, със сигурност Лудогорец е фаворит. Няма как да е иначе, след като вече 12 поредни години са шампиони. Левски тепърва трябва да показва дали няколкото силни мача в Европа са били моментен фойерверк, или могат да задържат това ниво и да надградят. ЦСКА 1948 също има добър отбор. Няма как да подминем и настоящия лидер в класирането Локомотив Пловдив, където Александър Томаш работи прекрасно и разгръща сериозните си натрупвания. Не бива да пропускаме и Черно море, който бележа сериозен възход, воден от знаещ треньор в лицето на Илиан Илиев, който притежава и много солиден опит.
Защо се стигна до раздялата ви с ЦСКА 1948 и насочили ли сте се вече към нови предизвикателства ?
– Както вече споделих пред „Тема Спорт“, най-универсалният отговор е, че с клуба гледахме в различни посоки. Аз не съжалявам за нищо и още от юноша, та чак до ден днешен съм давал най-доброто от себе си за отборите, в които съм. Скаутският екип, част от който бях, изгледа над 1000 футболисти, като плод на усилията ни са привличането на Елитон, Педриньо, Тиаго Барбоса, Талис… Участвахме и по ангажирането на Джонатан Перейра, Октавио и Сидклей. Достатъчно е да се каже, че само за един сезон Елитон стана капитан на отбора, Педриньо е основен футболист в атака, в вече всеки може както иска да оценява нашата работа. При всички положения футболистите, които се привлякоха по наше предложение, имаха голям принос за третото място на отбора. Относно ново предизвикателство – готов съм, имам някакви варианти, но не и конкретно сериозно предложение. В последните два месеца отделям повече време на семейството си.
Помните ли официалния си дебют с червената фланелка?
– Как да не го помня. В първия шампионатен кръг на сезон 1995/1996 година приехме Ботев Пловдив на „Армията“, играхме много силно и победихме с 3:0. Няма как да забравя този мач. Два месеца по-рано с Милен Петков бяхме привлечени от Добруджа.
В хода на сезона обаче отборът се представи много зле, особено до зимната пауза в първенството…
– Да, така беше, тръгнахме чудесно, но после младият ни състав изпитваше затруднения.
В този период за ЦСКА дебютира и друг млад защитник – Илиан Стоянов, който обаче се задържа твърде малко на „Армията“, бе обявен за ненужен и премина във Велбъжд Кюстендил, а после отиде в Левски?
– Да, Илиан даже известно време живя при мен в хотела на Червено знаме.
Кой е най-паметният ви мач с екипа на ЦСКА?
– Може би срещу Шахтьор Донецк на „Армията“, когато спечелихме с 3:0. Това бе един от най-ярките мачове през последния четвърт век, в който ЦСКА показа статута си на вечния евробоец на България. Може да споменем и двата двубоя с Блекбърн, които също оставиха траен спомен, особено драматичните последни минути в реванша на „Армията“, завършил 3:3.
Вие сте част от състава, спечелил последния златен дубъл за ЦСКА. Какво си спомняте от сезон 1996/97 и кои бяха ключовите мачове в онази компания?
– Георги Василев изгради боеспособен отбор, организацията в клуба по това време бе много добра. Три са ключовите мачове от онзи сезон – победата над Нефтохимик с 1:0 в първия пролетен кръг, успехът във вечното дерби с 2:0 към края на първенството и после дойде финалът за купата с Левски, който спечелихме с 3:1.
