Финалист в „Игри на волята“: Много се радвах на титлата на Локо (Пд), но най-много – когато дебютирах

0
blagomir mastagarkov
Снимка: nova.bg
-

Моделът Благомир Мастагарков натрупа огромна популярност през миналата есен, когато се представи много силно в най-гледаното риалити – „Игри на волята“, където достигна до финала. За футболните маниаци обаче Мастагарков не е просто Българския Кен, а бивш юношески национал и футболист на Локо Пд, който дори има мач в Първа лига.

32-годишният Мастагарков бе гост в подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“, където говори не само за своя живот, за участието си в „Игри на волята“, а и за своята футболна кариера, приключила доста рано.

„19 септември 2010 г.? Какво си спомням от този мач? Влязох второто полувреме, пуснаха ме ляво крило. Паднахме от Локо Сф с 0:3. Мачът се игра на „Васил Левски“, това е официалният ми дебют в „А“ група. Играх с много добри футболисти. Тунчев, Златински, Здравко Лазаров, Базил де Кареальо, Гарра Дембеле малко хванах. Когато казваха: „Нека най-малкият влезе в квадрата“, то това винаги бях аз. Георги Василев – Гочо ми беше треньор. Имам приятел, който живее в Кючука. Той му казал на Гочо да дойде и да ме види. Така ме взе при тях. Василев тренираше набор ’88, нямаше го моя набор ’92 и аз започнах с 4 години по-големите. Това обаче ме разви и когато дойде моят набор ’92, буквално биех отборите сам“, разказва Мастагарков.

„Титлата през 2004 г. Аз гонех топките покрай терена. Когато отборът вече официално стана шампион, аз хванах една топка и я изритах навън. В този момент домакинът дойде и ми се скара. Каза ми: „Ти ще я плащащ тая топка“. Много се радвах. Но за мен най-голямата радост беше, когато аз лично облякох този екип и излязох в мач за мъжкия отбор“, казва още той.

„Любимият ми футболист беше Кристиано Роналдо, конкретно в Манчестър Юнайтед. Видях нещо различно, видях бъдещето на футбола. Иначе ми харесваше Дидие Дрогба, Златан Ибрахимович също. Аз започнах като крило, защото бях много бърз и нямах стигане. От 186 см обаче станах 192 см, което за крило е много. Така започнаха да ме пускат като нападател“, добавя той.

„Имам много истории с Гочо Василев. Най-силният спомен е, че когато отивахме на официален мач, ни проверяваше обувките. Само някой да имаше мръсна обувка – го гонеше. Казваше: „Отивай да си миеш обувките, или ги сменяй“. Това ми е силен спомен. Уникален човек и уникален футболист е бил“, казва още Мастагарков.

„На 21 години спрях с футбола. Играех с моя набор, с по-големите, с дубъл, с мъже. Бях претоварен. Така започнаха проблеми с едното коляно, с другото коляно, с корема. Четири операции преминах. Не е лесно. Не съм в Манчестър Юнайтед цяла болница да се грижи за мен… в един момент усетих, че не е моето и заради това прекъснах. Не исках да се лутам до 30-годишна възраст“, казва още той.

„Не играя често последно време. Но се пускам на голям терен. Изпитвам любов към футбола. Повече искам да практикувам, не да гледам (смее се). Следя иначе българския футбол. Играл съм в Германия и Англия. Спортът ме е научил да падам, но и да се изправям. Това се прехвърля и живота. Постоянно имаме загуби някъде. Най-лесно е да се откажем. Но аз никога не го правя. Много хора ги е яд, че не спечелих „Игри на волята“. Но в крайна сметка така е трябвало да се случи“, завършва той.