Ето този Левски чакахме!

Преди доста време, изключителна популярност бе придобила една реклама, в която известна фолкдива казваше: „Ето това чукане чаках“. Преди има-няма два часа приключи мачът на Левски с Верея, след който спокойно можем да кажем: „Ето този Левски чакахме!“.

„Сините“ пометоха съперника си с любимото 7, в случая на 0. Естествено, не е особена изненада успехът срещу последния в класирането и генерални изводи нито е редно да се правят, нито ще правим. Факт е обаче, че срещу подобни отбори, съвсем доскоро Левски се мъчеше, при това сериозно. По времето на Делио Роси тимове от класата на Верея се изчакваха едва ли не сами да се победят. В краен случай, можеше да бъдат излъгани!? Естествено, подобен род тактика не се приемаше от нито един привърженик на отбора от „Герена“ и нямаше как да бъде другояче. Определено феновете на Левски страдаха доста, страдаха дълго…

Но този Левски започва да прилича на… Левски. Този Левски заслужават невероятните фенове на отбора, които подкрепят любимците си навсякъде. Надявам се сред читателите на KotaSport.com да има хора с по-дълга памет, за да припомнят кога за последно роден отбор е бил подкрепян от 10-ина хиляди срещу последния в класирането! Аз лично не помня. Може би преди 11 години, когато „сините“ размазаха с 10:0 недоразумението Черноморец-Бургас-София. Но със сигурност не претендирам за точност. Футболните хора обичат да казват, че феновете не могат да бъдат излъгани и това е самата истина. А тези на Левски вече 104 години доказват, че са замесени от много по-различно тесто. Те не искат 100 победи с 1:0. Искат победи с атрактивна игра. Искат победи с раздаване на терена за „Л“-то на гърдите. А когато успехът убягва, но футболистите са оставили сърцето си на терена, те биват изпратени като победители. Така, както стана преди по-малко от седмица в Разград.

Та, ето този Левски чакахме – доминиращ, атакуващ, нападателен, играещ с фантазия, с лекота, със самочувствие на гранд. Нека не забравяме, че твърде скоро беше времето, когато „сините“ се мъчеха като грешни дяволи срещу отбори като Верея. А при неуспех (нерядко срещано явление), редовното оправдание беше: „Затвориха се, много трудно се играе срещу 11 в защита“. Днес старозагорци не изглежда по-различно, но се видя, че има начин и 11 защитници да бъдат пробити. При това, цели 7 пъти. И, за да сме напълно коректни – 2 пъти срещу 11 бранителя, веднъж от дузпа и 4 пъти срещу 10 защитници. И тук основната роля и най-много аплодисменти заслужава Славиша Стоянович, който преобрази тима след италианското иго за отрицателно време. Hvala majstore!

Да, този Левски чакахме, може би от времето на Мъри и с лек проблясък при Ясен Петров. „Сините“ фенове припознаха този отбор като своя Левски (с далеч по-различен смисъл от едно друго припознаване). „Сините“ фенове видяха в този Левски онзи, в който са се влюбили преди много, много години. И сега инерцията не бива да се изпуска. Постигнатата симбиоза между ръководство, отбор и привърженици коства твърде много, за да бъде зачеркната с лека ръка. Наред са изключително тежки 3 мача – две гостувания на Черно море (за Купата и първенство) и домакинство на Ботев (Пд). Традиционно неудобни съперници. Каквото и да стане в тях, изходът е един – подкрепа докрай!

Левски пое по правилния път и трябва да бъде подкрепен. Може и 11-а поредна година да не вдигне трофей (поради куп обективни и най-вече субективни фактори), но Левски заприлича на Левски. И това е най-важното! Тенекиите за други…