Левски оставя зад гърба си кошмарна есен, но все пак ще посрещне с надежда коледните и новогодишните празници. Защото на фона на всичко, случило се от лятото насам, зимуването на шесто място в класирането и достигането до четвъртфинал за купата си е малък повод за радост на престрадалите в последното десетилетие привърженици.
Краят на миналата кампания и стартът на новата мина под знака „Джо Диксън“. Преговорите с „митичния англичанин“ държаха в неизвестност всички, които обичат Левски. Анонсите за инвестиция в размер на умопомрачителните 250 милиона долара за изграждането на силен отбор, чисто нов стадион и връщането на Станимир Стоилов на „Герена“ обаче увиснаха като прани гащи. Времето, загубено уж в преговори и проучване на произхода на средствата и дали те наистина ще бъдат налети в клуба, бе ценно. Всеки ден бе тягостен, а слънцето така и не изгряваше на синята улица. Хората обаче са казали: „Удавник за сламка се хваща“.
Така Левски се бе превърнал във всичко друго, но не и сериозен клуб. Говореше се единствено за дългове, спонсори, пари. А целта на занятието – футболът, бе в девета глуха. Подготовката започна, нямаше лагер, липсваше дори официално обявен треньор за сезона, а Живко Миланов водеше заниманията без договори. Стигна се до момента футболисти да играят контрола, а след нея да си тръгват. Днес един е тук, утре го няма… Това бе Левски – всичко друго, но не и професионален тим. Всичко бе на мускули, а нелошите резултати в контролите дадоха някаква надежда, но се оказа, че светлината в тунела е от идващ насреща товарен влак. Именно като ударен от такъв бе отборът в шампионата.
Сините стартираха с три поредни поражения. В играта липсваше каквато и да е идея, защитата бе като врата в полето, а на всичкото отгоре след 60-ата минута футболистите едва ходеха по терена. Левски се бе превърнал в тим, който ще се бори за оцеляване в елита, но никой не искаше да си го признае. Съставът, а и клубът толкова бяха пропаднали в дълбоката синя бездна, че бяха като водолаз, опитващ се да изплува, но нямащ достатъчно кислород. И е въпрос на време да се удави или пък да бъде схрускан от акулите.
Феновете на Левски винаги са свързвали „7“ с нещо хубаво. Преди 7-ия кръг на „Герена“ най-накрая се завърна Станимир Стоилов. След 13 години той пак бе у дома. А „броенето на мачове“ стана „преди и след идването на Мъри“. Важното бе, че ентусиазмът се завърна. Но трансформацията на терена бе бавна и трудна. Едва ли и самият Стоилов си е представял, че в първите си 4 шампионатни двубоя няма да запише успех, като при това в три от тях инкасира поражения. В три от тези срещи сините повеждаха в резултата, но нямаха уменията, а и физическият капацитет да задържат аванса си. Виждаше се, че отборът все още е много бос, а качествата на доста от играчите лимитирани.
С течение на времето започна да личи прогрес, дошъл от треньорската работа – напълно сменена защита от тази, стартирала кампанията, поразбъркана халфова линия и нападател (б.а. – Билал Бари), който най-накрая се отпуши и започна да вкарва. Напредъкът личеше и по по-сигурното владеене на топката, по-успешното прилагане на преса, повишеният физически капацитет. Това доведе и до серия от 6 мача без загуба (3 победи и 3 равенства) и 5 инкасирани гола. Не бива да се подминава обаче и фактът, че Левски така и не спечели извън София, което показва, че този тим има още дълъг път да извърви.
Есента бе като спускане с влакче на ужасите. И докато игрово обстановката бе стабилизирана, то финансово сините са все още във вагончето и не са слезли от него.
Пролетта също ще е трудна. В първите 4 кръга се задават директна битка с Локо Пд за Топ 6 на „Герена“, а след това дерби с ЦСКА-София и визита на Лудогорец. Те ще зададат посоката пред отбора на Мъри.
ПИКЪТ
4 декември 2021 г., 18 кръг
ЛЕВСКИ – БОТЕВ ПД 2:0
Безспорно домакинството на Ботев Пловдив бе най-силният мач на Левски през есента. В него сините заприличаха на отбора, който феновете искат да виждат на „Георги Аспарухов“. Възпитаниците на Станимир Стоилов зададоха темпото още в началото – пресираха и заредиха атака след атака. Вкараха и ранен гол чрез Гьоко Зайков. Само в един период от 10-15 минути допуснаха колебание, но не инкасираха попадение. През втората част Левски отново контролираше събитията на терена и в крайна сметка подпечата победата с попадение на Борислав Цонев. Тя можеше да бъде и по-голяма.
ПАДЕНИЕТО
31 юли 2021 г., 2 кръг
БОТЕВ ВР – ЛЕВСКИ 2:0
Още първото гостуване за сезона показа, че на Левски му предстои голямо ходене по мъките. Отборът на Живко Миланов бе надигран по всички показатели от Ботев Враца. Домакините отбелязаха още в 5-ата минута чрез Дориан Бабунски, а столичани пропуснаха да се закачат в срещата, след като малко по-късно Борислав Цонев пропусна дузпа. На „Христо Ботев“ Левски изглеждаше като махленски отбор, в който играчите нямат идея защо са на терена. Затова и логично инкасираха второ попадение, дошло от точен 11-метров наказателен удар на Бабунски. Резилът срещу тима с един от най-малките бюджети в елита можеше и да е по-голям.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
