Емил Наков ще остане в историята като ръководителя, вдигнал първата и единствена до момента шампионска титла на Локо Пд. Днес се навършват 20 години от победата над Славия с 3:1, която на практика короняса смърфовете. Наков се върна в спомените си към онова време. Ето какво каза той в интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Наков, ще ви припомня какво казахте на 8 май 2004 година след победата над Славия, когато бе узаконена шампионската титла на Локо. Думите ви бяха: „Когато дойдохме през 2001 година в Пловдив, казах, че до три години Локомотив ще стане шампион, и го изпълнихме. На тези, които ни обвиняват, че уреждаме мачове, ще кажа, че това е абсурд и друг път да не купуват по трима футболисти с обща възраст 103 години“. Обиждаха ли ви тези обвинения за „уреден“ шампионат?
– Титлата, която спечелихме, бе проект, за който заслуга имат велики треньори и личности като Стефан Грозданов, Паро Никодимов, Георги Димитров-Джеки, Димитър Димитров-Херо… Те започнаха да изграждат този отбор, а Едуард Ераносян завърши започнатото от тях. Но те имат огромна заслуга, както и играчите, публиката, почетният президент Христо Бонев-Зума… За нас титлата не бе на всяка цена, а както казваше Жоро Илиев, Бог да го прости, да се забавляват момчетата. Ние бяхме изградили Локомотив върху огромно доверие. Бяхме като едно семейство. Преминахме и през трудни моменти. На нас съдиите също ни пречеха в определени мачове. Да, г-н Венцеслав Стефанов не бе доволен от рефера в онзи мач със Славия, но такъв е животът.
Имаше ли го онова „титла за купа“ с Литекс? Отпаднахте от тях в турнира, който след това те спечелиха, а вие победихте с 3:1 в 27-ия кръг и направихте сериозна крачка към трофея в шампионата?
– Голямата ни крачка я направи мъжкият отбор на Родопа Смолян. Това е истината. Тогава големият ни конкурент бе Левски и всичко вървеше мач за мач и точка за точка. Родопа бе сателит на сините. Двата отбора бяха издържани от Тодор Батков. За наше щастие, водени от един голям мъж като Иван Стойчев-Дофтора и Милан Коприваров, тимът от Смолян победи Левски и ни даде предимство. Този мач е равносилен на онзи, в който Израел с Рони Розентал победи Франция и ни отвори пътя към САЩ’94. Без феърплея на израилтяните нашата мечта нямаше как да се сбъдне. А какво странно има победата ни над Литекс? В Пловдив ние победихме и ЦСКА, и Левски.
Защо се стигна до раздялата с Ераносян, който след това бе реабилитиран. Какво беше той за Локо?
– Направихме равенство с Ботев – бе част от тези, за които казах, че бяха дело на съдийска намеса. След това паднахме от Левски. Раздялата с него бе огромна грешка и бе продиктувана от нефутболни съветници на Жоро Илиев извън клуба. Радвам се, че бързо осъзнахме грешката и всичко дойде на мястото си. Ераносян е велик човек, който и сега има място на „Лаута“, за да помага с опита и знанията си. Тогава много хора се присмиваха, а и аз се чудех как така се провежда зимна подготовка с аеробика, но той показа, че разбира повече и знае как да постигне целите си.
В шампионския сезон Локо Пд е със значително по-нисък бюджет в сравнение с предишната година, когато с Херо и доста опитни играчи бяхте извън Топ 4…
– Нека си припомним, че в предишния сезон, след един злополучен мач за купата с Левски, Жоро Илиев се ядоса и на практика се оттегли от управлението, бюджетът бе свит до минимума и целта бе да не изпаднем. В подготовката Македонска слава ни би с голям резултат и всички предричаха много тежки дни. Ераносян и футболистите, с подкрепата на публиката, обаче сториха чудо, а някъде преди края на есенния дял треньорът дойде при мен с един лист и ми каза: „Шефе, ако бием тук и тук, сме шампиони“. Забраних му да казва повече тази дума (смее се).
Какво ви каза Жоро Илиев след мача със Славия?
– Беше много щастлив. Той винаги наричаше играчите „наште момчета“.
За него се говори, че премии е давал от куфари, които са стояли в багажника на колата…
– Това е малко и фолклор. Тогава в клуба всичко бе регламентирано – заплати, премии… Но се е случвало той да вади от портфейла си, който наистина беше багажникът. Получавал съм обаждания от рода: „Емо, дай на играча X еди-колко си хиляди долара“.
Вече е възможна среща между Наско Сираков и Васил Божков за дълговете на Левски
