Един мач на отбора на Джо Диксън в Англия

0
Снимка: twitter

Англия, Стейнс Ъпон Темс. Вторник е. Около 19:10 местно време. Закъсняваме. Мачът на притежавания от кандидат-собственик на Левски Джо Диксън – Стейнс Таун – е започнал преди 10 минути, но ние вече сме направили неуспешен опит да открием някого на адреса на клуба и сме прекарали близо час в типичното английско задръстване. За жалост перипетиите ни продължават. Оказва се, че на „Уитшийф Парк“ не са чували за картово плащане. Билети се продават само срещу пари в брой. Цената е 10 паунда. Близо 25 лева, за да гледаме приятелски мач между отбори от 7-а дивизия. Целта оправдава средствата, но лелката, която е облечена в екип на Стейнс Таун, е непреклонна. Не се трогва от обясненията, че идваме отдалеч и каква е целта на визитата ни. Упътва ни къде има банкомат. 15 минути по-късно все пак сме на трибуните. Анабел, както се казва билетопродавачката, не е словоохотлива. Казва, че идва само за мачове и работи на доброволни начала (тоест безплатно) и не познава никого.

На трибуните се запознавам с Хари, Йън, Майк и Елиът. Идват от северозападен Лондон (това са 50 километра и в час пик е поне 2 часа). На въпроса за Джо Диксън повдигат рамене. Не са го чували, но му пожелават успех в България. Почти същото чуваме от Мат, Джош и Оливър, които са мъже, прехвърлили 40-те и споделят, че повече от 30 години не изпускат мач на Стейнс Таун. За собственика обаче не знаят нищо и не ги
интересува.

Сегашният дом на Джо Диксън – кокетен, с козирка и тоалетни

„Ние не сме Челси, за да мислим за Абрамович. В тези отбори името на собственика не е важно“, споделят те.

Отчаянието е на път да ни сломи, когато решаваме да заговорим един от стюардите. Започваме с това дали е разрешено да се пуши. Да! Ех, и такива стадиони имало все още в Англия. Андрю работи на този стадион вече 12-13 години, но и той е на доброволни начала.

„Да, знам кой е. Но не го познавам. Знам, че живее в САЩ. Оттам управлява бизнеса си. Поради пандемията в последната година не е идвал тук, но всичко в клуба е наред“, разкри той. Имаме напредък.

Със следващите опити обаче удряме на камък. Мачът свърши. Стейнс Таун (в жълто-синьо) загуби с 1:5 от Хароу (в червено) (Джо, стягай? ги), но дали поради това, или защото се представих като журналист от България, нито футболисти, нито треньори пожелаха да разговарят. Погледът ми бе привлечен от човек, който през цялото време записваше нещо. „Журналист е“, помислих си и реших, че това ще е моят извор на информация. Приближих го. Оказа се, че е статистикът (!) на отбора гост и категорично отказа да говори. Но аз бях загубил дар слово, когато разбрах, че отбор от 7-а дивизия в Англия разполага с анализатор, какъвто нямат половината отбори в родния ни елит.

Е, Джо Диксън продължи да е мистерия, но поне идва от държава, където знаят, че футболът е продукт и го продават успешно (от този мач те прибраха поне 10 бона с оглед на билетите и неспирните опашки пред бара, сандвичарницата и феншопа)… И си имат козирка, и тоалетни, и осветление…

Явор Пиргов/ „Тема спорт“