-
Утре, 17 март, се навършват 40 години от една от най-великите победи в историята на българския футбол – тази на ЦСКА над Ливърпул с 2:0, тогава актуален носител на КЕШ. Този успех позволява на „армейците“ да се класират на полуфинал в турнира, където обаче отпадат от германския гигант Байерн Мюнхен. „Мач Телеграф“ се свърза с един от титулярите в онази среща и основен голмайстор на ЦСКА – Спас Джевизов. Ето какво разкри той.
– Г-н Джевизов, 40 години от този велик успех над Ливърпул. Какви са първите спомени, които изникват в съзнанието ви за срещата на 17 март?
– Боже, колко години трябва да се върна назад… Първият ми спомен е пълният стадион. Радостта след срещата, която беше огромна. Все пак ние победихме и отстранихме най-добрия отбор в света по онова време Ливърпул.
– Знаем в днешно време как се празнуват дори много по-малко успехи. Вие какво направихте след срещата?
– Бяхме много щастливи, но лично аз се прибрах у дома.
– Кога разбрахте, че действително можете да елиминирате Ливърпул?
– Вижте, ние в Англия играхме като равен с равен. Ние също бяхме много добър тим. На „Анфийлд“ допуснахме един нелеп гол. Играхме обаче много добър футбол. Ние бяхме отбор, който знаеше какво прави и какво иска. Който се равняваше с големите в Европа по онова време. Заради това, според мен, победата над Ливърпул в реванша е логична.
– Какво си помислихте при втория гол на Стойчо Младенов във вратата на Брус Гробелаар?
– Ние мислехме само как ще победим. Пък кой ще вкара головете, няма никакво значение. Беше ясно, че можем да елиминираме Ливърпул и Стойчо Младенов беше човекът, който отбеляза попаденията. Дали той, аз или някой друг, беше важно да ги бием.
– Според вас това ли е най-великата победа в историята па българския футбол?
– Не трябва да категоризираме. Да, една от най-значимите, но елиминирането на Нотингам Форест сезон по-рано също беше велик успех. Този велик отбор на ЦСКА, чийто градеж започна през 1979 г. и продължи до 1983 г., изигра много големи двубои. С риск да се повторя, ние се равнявахме с най-добрите в Европа, бяхме в елита на Стария континент.
– Да направим едно сравнение сега – Ливърпул пак е на върха, а ЦСКА е на съвсем друго място…
– Това е много болна тема за мен. Много. За мен ЦСКА спря да съществува през 2016 г. Точка.
– Вие имате 262 мача за ЦСКА, в които вкарвате 126 попадения. Но въпреки това не бяхте включен в книгата за 70-годншния юбилей. Защо според вас?
– За мен да играя за ЦСКА е било чест, достойнство, в никакъв случай не съм го правил за пари. Но едни писарушки, под давлението на някой, решиха да опитат да ме изтрият от историята. Разберете – аз никога няма да простя на тези хора. Никога! Феновете на ЦСКА и до ден-днешен пеят името ми. Когато го чуя, се насълзявам. От това по-голяма оценка няма. Защото те знаят какво ми е дал ЦСКА на мен, но и какво аз съм дал на този отбор. И като футболист, и след това на други постове. Така че, ако някой мухльо е решил да не ме включва в книгата, както и Радослав Здравков и Методи Томанов, си е негов проблем.
– Как минава днес ежедневието ви?
– Знаете, че работя в ЦСКА 1948. Върша това, което най-много обичам – наблюдавам млади футболисти, така се зареждам.
