„Това, което сега искам да направя, е да използувам предстоящото време, за да поговоря за някои неща, които ми дойдоха наум. Ние обикновено така бързаме, че почти няма кога да разговаряме. Резултатът е някаква безкрайна празнота от ден на ден, еднообразие, което години по-късно оставя човек да се чуди къде е отишло всичкото време и да съжалява, че си е отишло всичкото. Сега, след като имаме известно време и знаем това, бих искал да го използуваме и да поговорим по-задълбочено за неща, които изглеждат важни…“
Из „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, Робърт Пърсинг, изд. „Парадокс“
Дишай, издишай, изчисти главата си. Сигурно това си е повтарял вчера Николай Костов докато е заемал поредната стойка от йогата. И днес ще трябва да говори. Но не по онзи начин, както го направи след дербито. Троснато и не на място. Журналистите имат правото 100 пъти да задават един и същ въпрос, след като от другата страна не им се дава отговор. Но все пак Костов е работил в страни, където на стената виси портрет. И там да питаш много – може да ти създаде само главоболия. Големи при това. И така. Костов ще трябва да говори на играчите много днес и да им обясни защо не вземат премии, защо феновете искат да ги бият и може да се разминат с трансферите, за които мечтаят, защото хората, които ги гледат, се чудят – за този ли ми говореха, или за някой друг.
„Имахме един план за този мач“, за пореден път обяви Костов след загуба. И какво като е имал план? Със сигурност и тези 5000, които бяха на трибуните, за да подкрепят Левски, са имали други планове за съботната вечер. Далеч по-добри от това да пият докато загубят памет и да се изпокарат с всичко живо, което видят. Само глупакът се спъва два пъти в един камък, гласи една народна поговорка. Както бе изредено в статията по-горе – спъванията при „сините“ вече са повече от стъпките, които правят. Костов трябва да говори, но така, че този път играчите да го разберат. Стига да могат. „Единственият, който може да спъне човека, това е той сам“, е казал Дънов, който се твърди, че Костов боготвори. И е време да се замисли дали умее да води отбор дълго време в права линия, или това му се отдава само временно… Защото за формата и спадовете в даден играч или играчи, не са виновни само те. Треньорът задава темпото, а те влизат в такт или не успяват и отпадат. Но когато последното се случи – повличат и него.
Андрей Андреев/ „Мач Телеграф“
