„Нямаме други“, „Тези толкова си могат“, „И Гуардиола да сложат ще е същото“. Това са част от най-използваните клишета, когато се опитваме да оправдаваме поредния резил, който ни носят националите. След това се започва за дълбоките проблеми в детско-юношеския футбол, минава се през главните виновници – дали слабите треньори, или шефовете на клубове, които привличат чужденци. И се стигне до бъзиците в социалните мрежи, които реално са най-забавното нещо, когато играят някогашните „лъвове“. Горе-долу такава е последователността след мачовете на държавния тим. За съжаление – почти винаги с негативен резултат.
Да си го признаем честно – този път с Ясен Петров очаквахме нещо повече. Той е позитивен, симпатичен и призован да осъществи това подмладяване, което чакаме вече толкова време. Не го направи в своя дебют срещу Швейцария. С опитните през първото полувреме и по-скоро до 15-ата минута изглеждахме като деца срещу мъже, чисто физически. Както се изрази преди няколко месеца Клаудиу Кешеру след загубата от Тотнъм с 1:3 в Разград. И това бе нормално. На „Васил Левски“ се бе излял сборен отбор на Бундеслигата – Зомер, Аканджи, Елведи, Мбабу, Цубер и Емболо, плюс играчи от Арсенал – Джака, и Ливърпул – Шакири, двама от Серия А – Рикардо Родригес и Ремо Фройлер, както и голмайсторът на Бенфика – Харис Сеферович. Какво да очакваме когато срещу тях излизат 8 играчи от българското първенство, плюс герои от Хатайспор, Слован Братислава, Льовен и Арсенал Тула?
Два различни свята сме с швейцарците. Ама на всяко едно ниво. Че те щяха да ни бият, е ясно. Въпросът бе да не изглеждаме жалки. Нито един фен на националния тим няма да се разсърди на загуба от 16-ия в ранглистата на ФИФА (б.а. – ние сме 68-и). Но в първите 15 минути на всеки един от нас ни идваше да си зарови главата в земята от срам.
Два момента белязаха цялостното ни поведение през първата част. Едни от най-жалките в историята на националния тим. Първият бе, когато Кирил Десподов направи добър пробив и чакаше Георги Йомов да се махне от засадата, но крилото на ЦСКА-София така и не се премести от позицията офсайд. А другият бе когато черногорският рефер Никола Дабанович ни пожали, недавайки дузпа за нарушение на Даниел Димов срещу Харис Сеферович. Първото говори за липсата на елементарна тактическа дисциплина, а второто – за това, че с риск от по-ниска оценка реферът донякъде ни запази достойнството.
Какво обаче ни дава надежда? Реакцията на нашите през второто полувреме. Че швейцарците намалиха темпото, се видя ясно. Но ако играехме както през първата част, щяхме да завършим най-малко като в злополучната среща с Англия – 0:6. Сега опитахме нещо, тръгнахме напред, като дори Георги Костадинов бе близо до това да направи 2:3. Имаше някаква искрица. Нещо, за което да се хванем. Преди срещата Ясен Петров говореше за битка. Е, сега не я показахме. Дано го направим срещу Италия, която да отбележим, никога не ни е побеждавала като гост в официален мач. Ще има и промени в състава. Ясен беше доволен от резервите и със сигурност някои от тях ще са титуляри срещу „скуадрата“. Ще е пагубно, обаче ако той тръгне да сменя схемата. Защото наистина да играем с трима отзад шокира и нашите футболисти. Но това беше логично след едва три тренировки. След като новият селекционер е решил да прави промяна на формацията, един лош резултат не бива да го отклонява от пътя, който той смята за правилен. Заради това е назначен – да взима решения и да носи отговорност. Много е важно един специалист да следва треньорското си кредо. Както например го прави един Антонио Конте, сега напът да прекъсне хегемонията на Ювентус в Серия А.
В конкуренцията на тази Швейцария и на Италия, която не познава вкуса на загубата от 2 години, за Ясен Петров остава следната задача – да пуска по-смело младите, за да са готови те за квалификациите за Евро 2024. Ако сме трети, пред Северна Ирландия и Литва, ще е чудесно.
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
