Досега Хубчев е идеален за Левски! Само с дисциплина обаче няма да стане…

-

-

Срещу Витоша Бистрица, Левски си направи хубава репетиция преди последния мач за календарната година в неделя в Пловдив. Което се отнася само за това, че сините играят дисциплинирано и отговорно. А това е нещото, което най-много радва треньорския щаб. Важно е, наистина, защото е крайно неприятно за публиката, когато Левски играе недисциплинирано и безотговорно.

За футбол, за схеми, за игрови манталитет на „Герена“ не се говори. Явно Петър Хубчев е наложил вето върху подобни дискусии и разговорите ежедневно се въртят около това как всеки трябва да е на стадиона два часа преди тренировка, които да уплътни със съответните процедури и после да си остави и последната капка пот по време на заниманието. Треньорът ни анонсира това свое основополагащо изискване още при представянето си тази пролет. И явно досега държи нещата изкъсо.

Срещу Витоша Бистрица, Левски отново се раздаде максимално. Нека все пак признаем, че в предишните домакинства сините имаха едно наум, че съперникът все пак може да вкара гол. Това нещо не се бе случвало от 6 часа на „Герена“. Но предишните противници имаха ситуации за гол. И не само. В определени периоди сините бяха надигравани чисто футболно. Но както се оказва, не са надигравани като дисциплина и раздаване. Стената, която хората пред вратаря Миятович са издигнали, се оказва от най-висока проба бетон. А Витоша Бистрица дори много рядко доближаваха стената.
Идеята обаче е, че и срещу паркиран автобус, и срещу по-отворен гост, сините изпитват почти еднакви трудности да стигнат до голова ситуация. Може би най-добре ще им е да играят на контри. Което всъщност е есенцията от видяното от Петър Хубчев, преди той да стане треньор на Левски. И този, който е замислил, провокирал и осъществил смяната на Гошо Дерменджиев, отлично е знаел каква е перспективата на сините като отбор при следващия наставник. Който по стечение на обстоятелствата бе национален селекционер. Какъвто в момента е Дерменджиев. Така че сега Левски е точно това, което е трябвало да бъде при Хубчев. За съжаление при Дерменджиев не стана това, което трябваше да е при Дерменджиев, тъй като сме виждали, че Чичо Гошо има като философия по-нападателен и интересен футбол. Но на едно друго място, с друга атмосфера, с други финанси, с друга организация, с друга публика и други футболисти. На „Герена“ нищо не е като в Разград. На разградения двор на сините не им трябваше офанзивен треньор, ако ще да е дори някой отворен чужденец. Става дума за разграден двор и като клуб, и като отбор, ако щете и като финансиране. Защото доскоро Левски, като че ли бе инструмент за трупане на дългове. Така че може би Хубчев до този момент е идеалният треньор на Левски. Дисциплина, раздаване до последно и здраво отзад. За напред – когато му дойде времето.

И понеже в края на година е време за равносметки, а във футбола се гледат резултатите, ето и генералната: Наистина е цяло чудо, че при толкова промени на „Герена“ от всякакво естество, в момента Левски е само на 5 точки от Лудогорец, а от вчера има на тепсия точно този отбор като съперник по пътя към Купата на България. Тоест Левски е в играта, в шамарите е, в новините е, на хората в устата е. Както се казва, войната е безмилостно жестока и след толкова години суша се оказва, че първо трябва да се направи отбор от биткаджии, а лека-полека да се прибави и футболно качество. Не са малко тези привърженици на Левски, които искат друг футбол, дори са мнозинство. И ветерани, и легенди като цяло са на мнение, че очакват повече футбол от Левски на Хубчев. И не са щастливи от това, че сините играят трудно, а треньорът им говори за дисциплина. Но… такива са реалностите, такива са целите, такъв е треньорът, такива са изпълнителите, такъв е продуктът. Да, Левски прави трудно голови положения дори срещу Витоша Бистрица, но важна е дисциплината. При Гошо Дерменджиев момчетата се притесняваха от стадиона, защото много задължавал, и от публиката, защото много изисквала. Хубчев като за начало е премахнал това притеснение. И с две думи казва – моите хора знаят какво е Левски, показват го на всяка тренировка и го доказват във всеки мач. Болни, ранени, с температура, със сърбежи, с обриви – всички на линия, всички на терена, всичко за победата, всичко в името на Левски!

За да е всичко цветя и рози обаче, е необходимо на първо време Левски да превключи на по-висока скорост и да измисли как да бие Локо Пловдив. Ясно е, че на „Лаута“ сините пак трябва някак си да вкарат първи гол в мача и след това да си го бранят. Относно игра Витоша Бистрица бе възможно най-неподходящата репетиция. В неделя няма да има нищо общо нито като заряд, нито атмосфера, нито като игра. Витоша действа крайно затворено, а Локо Пловдив – отворено, създава ситуации и вкарва. Грубо казано, за 1 мач хората на Бруно Акрапович правят средно по 5 голови положения. Толкова, колкото прави Левски за 1 месец. Сините са вкарали досега с 4 попадения по-малко от Локо Пловдив, но са допуснали с 6 попадения по-малко. И имат две точки повече. Тоест досега двата тима са на едно ниво като показатели. Но за Левски мачът на „Лаута“ ще е нещо повече от битка и само дисциплина няма да стигне.