Целта оправдава средствата. Ако това е вярно, вчера на стадион „Тича“, като че ли Черно море и Левски постигнаха целите си, разбира се, с малко условности, и то най-вече като намерения на сините. Нулевото равенство във Варна бе един от онези мачове, при които не знаеш защо толкова си се надявал да видиш нещо интересно, но не си останал съвсем разочарован, независимо дали си непредубеден зрител, или пък симпатизираш на един от двата съперника. След такъв футбол много трябва да мислиш кого би определил за играч на мача, като паралелно си връщаш лентата назад, без да намираш повече от един-два момента, при които да натиснеш пауза и да върнеш отново.
Видимо и категорично целта на Черно море бе да се нареди на опашката на отборите, които измъкват нещо от Левски, и си я постигна. Явно има мода срещу сините да се играе мръснишки футбол, нарушенията започнаха още в началото, а явно част от модата е да не се дава червен картон за противников играч, но съдийството е друга дълга, необятна и неизяснена тема.
Левски категорично е в психологическа дупка, не толкова игрова. И това си личеше и на „Тича“, откъдето и да го погледнеш, си миришеше на скованост и напрежение. Както като отбор, така и като отделни футболисти, при сините явно има проблем, който не касае само уменията и мотивацията. И плахата игра на Уелтън е категорично доказателство. Бразилецът скоро няма да посмее да спре топката от страх да не му мине под крака или да не се подхлъзне. Роналдо и той, вече дори не прави опит да елиминира някого, било то на скорост или при по-бавно развитие на действията.
И въпреки всички проблеми Левски стартира мача нахакано и напред, и игра така през цялото време. Целта на треньора на сините явно бе не просто да изклати или излъже Черно море, а преследваше философията си да печели мача на база игра само и единствено по негов вкус. Никакви импровизации, никакви хаотични действия! Дори накрая, когато малките Митков и Рупанов издърпаха отбора по-напред и Черно море се огъна, сините не търсеха мелета, а комбинативен футбол.
Вероятно на някои се струва странно, че от Левски и снощи не си скубеха косите и не си посипваха главите с пепел. При пети пореден мач без победа се отчитат грешките, назовават се проблемите и се гледа напред. Дали чашата на „Тича“ бе наполовина пълна или наполовина празна, е спорно. Тимът на Станимир Стоилов не спечели, продължи със зациклянето като цифрово изражение, статистика и място в класирането. Но пък оптимистът би казал, че тимът отново игра смело и гордо и за първи път от много време насам не позволи на обиграния тим на Черно море да застраши синята врата. Любопитно е наистина, че това се случи при отсъствието на водещи фигури в състава на Левски и отново се прибягна до промяна в схемата. Да, сините също не направиха нещо спиращо дъха напред, но отново имаше момент, в който пиленцето кацна на рамото, този път на Уелтън. Но той, както казахме, май го беше страх да уцели празната врата. Второто пиленце бе в последната минута при летящия плонж на Рупанов, който не успя да взриви синята част на трибуните на „Тича“. А това последното, без да преиграваме с темата, бе прецизен тест за тенденцията, че Левски, макар и да не вкарва, играе прилично. За първи път от кой знае кога във Варна в делничен ден привържениците на сините изпълват всички места за гости. И то от позицията на 6-и в класирането.
Желю Станков/ „Тема спорт“
