Бившият футболист на ЦСКА, Левски и още редица водещи родни тимове Дончо Донев си припомни най-силните години от кариерата си с червения екип. В интервюто той разказа за съвместната си игра с Емил Костадинов, Христо Стоичков и Любослав Пенев, за атмосферата в съблекалнята, за големите европейски мачове и за работата си с Димитър Пенев.
Донев е категоричен, че за него е било истинско удоволствие да играе редом до легендарния тризъбец на ЦСКА Стоичков – Костадинов – Пенев.
„Кой в България или дори и в Европа няма да бъде щастлив да играе с такива играчи? Аз мисля, че просто тогава беше удоволствие. Отборът беше много силен“, спомня си Донев.
Той разказва за подготовката на ЦСКА във Франция, където отборът е демонстрирал огромна физическа мощ.
„Бяхме се натренирали толкова яко, че Емил влиза, надбягва, вкарва голове, след това се уморява, влизам аз. По същия начин – нямаше спирка.“
Освен Стоичков, Костадинов и Пенев, Донев посочва още редица големи имена от онзи състав – Трифон Иванов и Георги Димитров, който се е завърнал от Франция.
„Нападателите – то каквото и да кажем, ще бъде малко. Аз и до ден днешен съм приятел с всички тях. Просто перфектно удоволствие. Това са спомени, които няма как да избледнеят и да не ми доставят удоволствие, да не ме радват.“
„В ЦСКА имаше по-голямо напрежение“
Донев прави сравнение между съблекалните на ЦСКА и Левски, за които играе в различни периоди от кариерата си. Според него обаче директен паралел е трудно да бъде направен заради различната епоха.
„Аз няма как и да направя сравнение. В ЦСКА беше при комунизма. Тогава порядките бяха съвсем различни. То едва ли не там си бяхме все едно като войници.“
По думите му именно в ЦСКА напрежението е било по-голямо.
„В ЦСКА има по-голямо напрежение тогава може би.“
Като пример Донев разказва за случай след загуба от Тракия Пловдив, когато футболистите са били събрани и са получили сериозен урок за отговорността, която носят.
„Ние не бяхме конкуренция, бяхме приятели“
Донев отхвърля представата, че в онзи звезден състав конкуренцията между нападателите е била непрекъсната битка.
„Ние, как да кажа, ние си бяхме приятели и то аз не го смятам това за някаква конкуренция.“
Той допълва, че е играл почти всички мачове, като когато някой е бил контузен, е влизал на негово място или е започвал като титуляр.
„Тогава някак си имаше някаква такава сплав в съблекалнята. С такива големи играчи просто няма как. Те няма как да бъдат големи играчи, ако не са големи хора.“
Мачовете, които не се забравят
Донев признава, че му е трудно да посочи един конкретен най-силен период или един-единствен мач с ЦСКА, защото отборът е бил толкова силен, че много от двубоите са оставили ярък спомен.
„Аз не мога да ги отлича мачовете, понеже наистина отборът беше много силен. Особено на „Армията“ си спомням, че още до 15-20-ата минута тия мачове свършваха. То 2:0, 3:0, някакви ей такива.“
Като един от най-силните мачове на ЦСКА Донев определя двубоя със Спарта Прага на „Народна армия”, спечелен с 3:0.
„Най-силният мач на този отбор, който сега в момента виждаме, беше срещу Спарта Прага на “Народна армия”. Много силен мач.“
Той си спомня и за европейските сблъсъци с Рода и Олимпик Марсилия.
„Направихме, естествено, силен мач и в Рода, Холандия, там, където ги победихме с дузпи, въпреки че не играхме така добре, но те бяха доста сериозен отбор.“
След това ЦСКА стига и до четвъртфинал в турнира за Купата на европейските шампиони, където се изправя срещу Олимпик Марсилия.
Донев признава, че тогава на отбора му е липсвал опитът на европейската сцена.
„Те бяха много силни, въпреки че в един даден момент им се противопоставихме. Просто нямахме увереност тогава. Нямахме го тоя опит като на Барселона, като на Марсилия.“
Според него, ако този състав е бил запазен още година-две, ЦСКА е можел да постигне още по-големи успехи.
„Ако имахме малко повече опит или ако беше се запазил този отбор още една-две години, а може би щяхме да се борим за нещо много по-сериозно.“
Спомените с Димитър Пенев
Донев говори с огромно уважение и за треньора Димитър Пенев.
„Той е прекрасен човек. То просто аз не знам има ли човек изобщо, който да каже някаква лоша дума за него.“
Една от историите, които Донев си спомня, е от мач срещу Левски на стадион „Васил Левски“. След проблем с осветлението двубоят е прекъснат, а в съблекалнята се оказва, че ЦСКА има 12 футболисти, записани като титуляри.
„Дойде разборът и беше пуснал 12 човека. Имаше Бензински и Бачев, беше ги пуснал леви бекове двамата. И станахме 12. Ние не смеем тогава да му кажем…“
По думите му единственият човек, който е могъл да обърне внимание на Димитър Пенев, е бил племенникът му Любослав Пенев.
„Абе, Любо, кажи му, нали – 12 човека, кой да почва?“
„Паро ми каза: Ти можеш най-много“
Донев разказва и за работата си с Паро Никодимов. След разпродаването на силния състав на ЦСКА Никодимов поема отбора и започва да изисква много от Донев на тренировките.
„Упражненията, всичко беше насочено към мене и аз викам: „Ей, все на мен ли?“ Трябва аз да тичам, аз да…“
Отговорът на Никодимов обаче остава завинаги в съзнанието му:
„Ами защото ти можеш най-много, затова е на тебе. Така че ако искаш, продължавай, ако не – куфарчето да те няма.“
„И беше прав човекът. Да, бил е прав“, признава Донев.
„За четири години в ЦСКА исках да сменя“
Донев остава в ЦСКА общо четири години. След края на договора му клубът му предлага нов контракт, но футболистът вече иска промяна.
„ЦСКА ми предлагаха естествено нов договор. Но аз вече бях направил четири години в ЦСКА и просто исках да сменя.“
Правени са опити той да бъде продаден в чужбина, но трансферът не се осъществява. Така Донев преминава в Локомотив София.
Преди това обаче той вече е оставил своята следа в един от най-силните периоди в историята на ЦСКА – с две шампионски титли и Купа на България като футболист и с незабравими европейски вечери.
„Просто това са спомени, които няма как да избледнеят.“, каза Донев в YouTube предаването “Код Спорт”.
