-
Кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус, доведе до най-дългата пауза в историята на първенството ни. В това число не включваме почивките между есенните и пролетните дялове на отделните сезони, а само тези до които се е стигало поради извънредни обстоятелства. Досега имаме два такива случая – през 1962 и 1970 година. Те обаче не са свързани с болести или бедствия, а нещо което би трябвало да носи само радост – класиране на световно първенство. През 1962 година това се случва да пръв път, а през 1970 за трети. По нареждане на властите по онова време се стига до прекъсване на първенството, за да може националите да се подготвят по-добре. Така футболът у нас замира за 75 и 68 дни. Сега обаче тези рекорди паднаха. Първенството ни ще рестартира след цели 88 дни.
Левски от своя страна никога не е чакал първата си победа в официален мач за календарната година толкова дълго – чак до юни. Сега за втори път ще се изправи срещу Лудогорец в опит да се отпуши. Статистиката показва, че „сините“ имат поводи за оптимизъм. Това е така, защото в предишните два случая Левски подновява първенството с победи. И двете са домакински. И в двата случая жертва е Локомотив (Пд). По ирония на съдбата към днешна дата най-важните два двубоя в програмата на тима са именно срещу „черно-белите“. Те обаче са в друг турнир – този за Купата на България.
През 1962 година „сините“ бият при подновяването на първенството Локо (Пд) с убедителното 4:1, а през 1970-а пак срещу същия съперник печелят по-минимално – с 1:0 с гол на Георги Аспарухов. Тези два сезона обаче са коренно противоположни. В първия „сините“ са трети и не печелят нищо, а във втория – стигат до златен дубъл. Сега феновете се надяват на нещо средно между тези две неща – титлата е мираж, но Купата е реалност. Добрият старт в първенството срещу Лудогорец би бил отлична загрявка преди решителните битки с Локо (Пд). Традициите са благосклонни за Левски, остава да се разбере дали тимът ще ги спази.
