Х като Хамрун, Х като Хебър. Колкото първият отбор е малтийски, толкова и вторият е български. Само че онези, дето отстраниха Левски, имат по-скъпи попълнения. Някъде от нивото на сините като заплати, въртят се около 5 хиляди евро. А тези, които в събота паднаха на „Герена“, плащат по 2 хиляди евро на месец, но са и съвсем прясно сформиран отбор. Общото между двата проекта тези дни – Левски не е пресен отбор и трябва да го разглеждаме от съвсем друг ракурс. Тимът е на една година и точно преди 12 месеца за домакински мач на „Герена“ срещу по-слабичък тим букмейкърите даваха коефициенти от над 1.70. Доколко се е развил Левски през този период от време можем да съдим само от тези числа, сега знак 1 срещу Хебър бе 1.15.
Преди година и още назад след провал в Европа и леко на хартия домакинство и при проливен дъжд, на „Герена“ щеше да има 500-600 човека от така наречените последни неотчайващи се. Сега на трибуните имаше десет пъти по толкова зрители и по това може да се съди колко се е променил Левски и по това може да се оцени реално нивото на очаквания към този отбор. Да, това отпадане от Хамрун стана по идиотски начин, типично в стила на сините, но очакванията за класиране на плейоф си бяха в реда на нещата, без никакво пресоляване на манджата.
Срещу Хебър треньорът на Левски показа, че има достатъчно вяра във футболистите си, а и ден преди това спрямо запалянковците. Отстрани погледнато, Станимир Стоилов сякаш предприе доза риск, изразявайки увереност, че на стадиона ще има достатъчно на брой публика, на която отборът да се извини за Хамрун, образно казано. Явно за Мъри не е имало опасност на „Герена“ да дойдат под хиляда човека и след мача той да се изчервява на въпроси от рода на – това ли ви е подкрепата, където ви е вярната публика. Неговият приятел и колега Стойчо Младенов си имаше доста неприятности именно по този въпрос и му се налагаше в серия от интервюта да призовава феновете да идват на мачове. И то в момент, в който червените си бяха в шамарите и за титлата, и за купата.
При Левски обаче има една разлика и тя се нарича вяра. За каузата и идеята е ясно. Тук обаче говорим за вяра в треньорската работа. И за да приключим със сравненията с Младенов, при него това беше минусът. Недостатъчно на брой запалянковци смятаха, че той може да промени играта на ЦСКА. А при Стоилов достатъчно на брой привърженици на Левски вярват, че той може да вдигне отбора си психологически след отпадането от Хамрун и чисто спортно-технически да продължи да надгражда. Колкото и Хебър да не е мерило, винаги може да се вкара нещо повече, да се промени някакъв елемент от играта, да се коригира някоя слабост и изобщо при Мъри изглежда е важно да се обръща внимание на всеки детайл.
Разбира се, че е хубаво да се отбелязват и обстоятелствата, когато се прави сравнителен анализ. Вече отбелязахме колко фатално се оказа отсъствието на Георги Миланов на реванша с малтийците и как с него музиката е друга. Но както се казва – имало е да става. Някой ще каже – Филип Кръстев защо не върти такива преки свободни удари в по-важните и натопорчени мачове. Е да де, ама Филип Кръстев не е Дейвид Бекъм или Жуниньо Пернамбукано да може да ги върти откъдето си поиска и когато си поиска. Малцина обаче отбелязват позицията и функциите на Кръстев, който е със статут на твърд титуляр, но много рядко му се налага да действа с едни и същи партньори наблизо. И не само това, при схема с трима и двама централни защитници той трябва да се пренастройва за специфично позициониране и координация както с хората в сърцевината на терена, така и с тези по периферията. Един път той е типичният изнасящ топката, друг път е по-напред. Филип няма право и причина да се оплаква, но именно тактическата му грамотност му помага за бързото и правилно трансформиране. Тези неща се гледат от хората, които разбират футбола в дълбочина и тези, които са броили 2 милиона евро за него и му плащат заплатата. Само можем да гадаем, ако Гошо Миланов и Ивелин Попов са здрави, как могат да вдигнат нивото на Левски още тази есен, а след добра подготовка през зимата, догодина напролет сините вече ще са далеч по-солидни и на международната сцена. А мачовете като този с Хебър могат да ги изнасят и Марин Петков, и Асен Митков.
Мачът с Хебър на практика е първи от цикъла „А сега да се съсредоточим върху вътрешното първенство“, който точно под това мото се появява при всяко отпадане на сините от европейските турнири. Това лято то се случи обичайно още в разгара на лятото, макар и да мина през някакво изкачване на Монблан и след това срив до морското равнище. Вътрешното първенство тепърва започва и сините имат да наваксват с отложените мачове. Важно за самочувствието и изглаждане на манталитета на Левски като отбор е тези мачове да бъдат печелени с добра игра и с висока резултатност. Досега тимът има 5:0, 1:0 и 4:0 на своя стадион и това трябва да продължи в същите темпове. Четворката с Хебър може да се счита и за оценка на старта на новия цикъл в развитието на този отбор при този треньор. По шестобалната система не е много, но знаем, че самият Стоилов не би писал повече.
Желю Станков/ „Тема спорт“
