Националният селекционер Георги Дерменджиев даде интервю за „Тема Спорт” в самото начало на новата година. В познатия си по-пестелив стил той говори за предстоящата битка с Унгария на 26 март, а и генерално за работата си в селекцията. Дерменджиев ще навърши 65 години утре. Около Рождество той, съпругата и по-малкият му син бяха на почивка в Дубай, но специалистът ще посрещне рождения си ден в родния Пловдив.
Г-н Дерменджиев, как изкарахте празниците и къде ще посрещнете рождения си ден?
– Бях с най-близките си. И за рождения ден ще е така.
Как запълвате времето си, докато няма мачове в България?
– Гледам мачовете в първенствата, които вървят в момента, най-вече в Англия. Има доста интересни двубои. Но аз си имам работа и около националния отбор. С моя екип не спираме да действаме и събираме доста информация.
Кой отбор в световен план ви допада най-много като начин на игра?
– Доста са отборите. Едва ли ще изненадам някого, като посоча Ливърпул, Манчестър Сити, Ювентус, Байерн, ПСЖ… Но аз гледам футбол от различни нива, включително от втора дивизия. С интерес следя двубои от френската и испанската втора лига, също и от Чемпиъншип. В тези първенства има интересни играчи и треньори, които тепърва се развиват и има какво да се види от тях. Чисто и просто ми е интересно и гледам
да се развивам
във всяко
отношение
Знаете какво гласи клишето – човек се учи цял живот. Ние, треньорите, постоянно трябва да следим новостите и ако можем, да ги прилагаме. Затова и ми е интересно да видя как се развиват различните първенства, а също и треньорите там. Във всяка ера на футбола е имало много прогресивни и забележителни специалисти и от всеки може да се научи по нещо. Но не бих могъл да посоча един конкретен треньор, който да ми е кумир.
Какво ви накара да поемете националния отбор в онзи момент през октомври? Не се ли чувствахте малко като камикадзе?
– И вас ви улавям, че ми задавате въпроса в минало време. Трябва да имаш усет. Това все пак е националният отбор. Имах и други оферти, но съм на такъв етап от кариерата си, че
имам комфорта
да избирам
А когато става въпрос за националната селекция, аз вярвам в тези момчета. На база жребия имаме определен шанс да се класираме. Всичко зависи от нас. Ще се опитаме да хванем момента и да се класираме. Трябва да сме здраво стъпили на земята и да мислим трезво. Лично аз преценявам много добре възможностите на всеки от 4-те отбора – ние, заедно с Унгария, Румъния и Исландия.
Бихте ли ги сравнили?
– Не. Всеки тим си има своите стойности. Трябва да сме максимално концентрирани върху себе си. Разберете ме, не искам да коментирам съперниците. От техните щабове не съм чул да е излязъл някакъв коментар, не искам и аз да им давам материал за размисъл.
Как ще предпазите играчите от прегаряне? В крайна сметка всичко се поставя на карта в един мач, а евентуално и във втори, ако преодолеем Унгария…
– Ще имаме разговори с футболистите, знаем какво да им кажем. Има още време. Искам да са в добра форма, най-вече да са здрави. И ако бъдат повикани под българското знаме, просто да дадат всичко от себе си.
Кое е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте в отбора?
– За мен няма предизвикателство.
Аз съм наясно с
цялата ситуация
Всичко е преценено правилно, знам за какво става въпрос. В мен лично няма притеснение за баражите, напълно съм спокоен и просто работя.
Не ви ли липсва работата като клубен треньор?
– Факт е, че да работиш в национален и в клубен тим е доста различно. В клуба си зает ежедневно, мислиш за селекцията, имаш достатъчно време да подготвиш футболистите. Също така ги познаваш по-добре психологически, следиш и как се подготвят функционално. В националния тим времето е по-малко и интензивността на работата трябва да е доста висока, за да не се пропусне нещо.
Убедихте ли Ивелин Попов да се завърне в националния отбор?
– Ще имам разговор с него. Още не сме говорили.
Като че ли нашият футбол и национален отбор имат нужда от изчистване на имиджа…
– Да, хубаво е имиджът да ни стане малко по-позитивен. Но нека да не слагаме каруцата пред коня. Това е много опасно. Да сме здраво стъпили на земята и да мислим позитивно.
Смятате ли, че в България се гледа с леко снизхождение на Унгария?
– Това ще е много голяма грешка. В никакъв случай не бива да подценяваме съперника.
Унгарският футбол е
в доста голям подем
Виждате и какви стадиони се строят там. Можете да изгледате мачовете на националния им отбор в групата от евроквалификациите. Трябва да сме много предпазливи.
Красимир Балъков бе решил да не използва младежките национали. Вие ще разчитате ли на тях в предстоящите баражи?
– Всеки треньор разсъждава различно по тези въпроси. Ще видим, времето ще покаже. Пък и още е прекалено рано да говорим за повиквателни. Първо трябва да видим моментната форма на играчите, дали са здрави… Естествено, има широк кръг от футболисти, които наблюдаваме. Но може да влязат и други имена, които се намират в по-добра форма. Доволен съм от датата, на която ще се поднови първенството (б.р. – 14 февруари). Футболистите ще могат да натрупат мачове, макар че повечето шампионати в Европа са на същия принцип и това няма да ни осигури някакво предимство. Но пък в края на март очаквам играчите да са свежи, което е важно за мен.
Кой е вашият фаворит за Футболист №1 на България?
– Бих предпочел да го запазя за себе си. Лошото е, че нашите футболисти, особено тези, които играят в чужбина,
не се борят за титла
А е добре да имат опит в ситуации под напрежение.
Съжалявате ли, че не се получиха нещата в Левски? И тогава, както в националния тим, бяхте в трудна ситуация, а на „Герена” нямахте и ваш екип…
– Треньорското поприще е такова, аз съм наясно с това нещо. Левски е голямо име в българския футбол. Но ситуацията в момента, в който поех отбора, беше критична. Имаше смяна и на собственика. От друга страна, доста играчи бяха с изтичащи договори, както и с други неясноти около тях. Аз мисля, че дори и това, което се направи, беше значително, макар и може би невидимо за широката публика. Останах с добри впечатления и чувства към Левски. Феновете заслужават да имат отбор с друго класиране и вярвам, че тимът може да го постигне.
Върви ли Левски по правилен път? Този сезон има по-голяма стабилност в резултатите в сравнение с предишните няколко години…
– Тази фраза „правилен път” не я харесвам. Пътят е един и или вървиш по него или не. Очаквам в Левски да има подобрение напролет.
А какво е мнението ви за процесите в Лудогорец? В Разград пак хвърлиха ръкавицата към останалите с назначението на именит специалист като Павел Върба…
– Виждате, че Лудогорец си остава хегемон. Като управление клубът е капсулован. Каквото се каже – това се прави, няма разногласия. А като треньор смятам, че Върба притежава правилния профил.
Представянето на Локо Пловдив ли е голямата изненада този сезон?
– Аз
не гледам на Локо
като на изненада
Това е логичен процес. Г-н Крушарски ръководи клуба много професионално и градивно. За мен резултатите не са изненада.
Неотдавна казахте, че във футбола сте научили най-много от Люпко Петрович. Защо според вас той не успя в ЦСКА и смятате ли, че клубът ще се намеси в битката за титлата през пролетта?
– Люпко е доказан треньор. Ситуацията в ЦСКА по негово време не беше лека. Мисля, че ЦСКА ще има прогрес през пролетта.
Какво ще пожелаете на читателите за финал?
– Желая им ползотворна година. Нека да са позитивно настроени, нека да подкрепят клубните си тимове, но по същия начин да стоят и зад националния отбор. В крайна сметка в селекцията са нашите момчета. Лесно е да се говорят негативи, но нека да сме разумни и да подкрепяме искрено националния тим.
