-
Да направиш добър трансфер си е истинско изкуство. През лятото Левски привлече 8 нови играчи, а спортният директор Ивайло Петков разкри, че най-трудно е била осъществена сделката за централния нападател Дени Алар, който бе взет от Рапид. Шефът обясни, че няколко дни е стоял във Виена, а в един момент от австрийска страна дори спрели да му вдигат телефона. В крайна сметка сините договориха 29-годишния нападател – взеха го под наем до края на първенството, като в контракта му има клауза, според която той може да бъде откупен и след това да се обвърже с Левски за още два сезона. Както е тръгнало обаче, тази опция може да не бъде задействана от клуба. Причината е, че до момента Алар не е показал с нищо, че може да помогне на отбора. В 10 шампионатни мача австриецът все още не е отбелязал гол. Той загуби титулярното си място и в момента е твърда резерва на 21-годишния холандец Найджъл Роберта (9 мача и 6 попадения в първенството). С трансфера на последния сините случиха. Но в последните години те доста често се опарваха с играчи, особено с такива, взети да вкарват.
Ясно е, че постът на централен нападател е емблематичен за Левски. И човекът на върха на атаката винаги е бил натоварван с големи очаквания. Мнозина обаче не само че не се доближаваха до тях, а напълно се проваляха. Предишният такъв случай бе с
Ривалдиньо
Бразилецът, който е наследник на легендата Ривалдо, се оказа просто „син на баща си“. Привлеченият в началото на 2018 година играч успя да вкара само един гол в 14 мача за Левски във всички турнири, при това от дузпа. Затова и на „Герена“ тръгна майтапът, че „се е метнал на майка си“, защото очевидно не притежаваше таланта на баща си. Но той далеч не е единственият такъв пример.
През пролетта на сезон 2016/17 в Левски пристигна
Амаду Сукуна
Той уж бе поливалентен, можеше да бъде използван по целия фронт на атаката, но се оказа доста ялов – 1 попадение в 10 срещи. Това бе активът му за целия престой в Левски. За сравнение – в по-слабия Верея имаше 6 точни изстрела в 27 срещи.
Година преди французинът да се озове в Левски, сините взеха и
Бабатунде Аденижи
Нигериецът бе описван като истински звяр. Идваше като голмайстор на местното първенство. Заради здравата си физика се очакваше да мачка противниковите защитници и да вкарва, но се оказа, че има сериозни трудности пред вратата. В първия си полусезон със синята фланелка той изигра 12 шампионатни мача, в които така и не се разписа (Алар върви по същия график). После с идването на Люпко Петрович малко живна (в 58 мача във всички турнири вкара 9 гола). Но Бабатунде, както и дошлият заедно с него Франсис Нар, бе голямо разочарование.
Някой от сините фенове се ща ли се, че през сезон 2015/16 на „Герена“ се подвизаваше
триото Менголо, Диаби и Китамбала?
Те трябваше да връщат старата слава на Левски и да сложат край на сушата без трофей. А сборът на головете им бе 1! Френският таран Омар Диаби вкара само веднъж в 12 мача за тима във всички турнири. Той се разписа още в първата си среща като титуляр. Но след това изумяваше единствено с неумението си да бележи. Той имаше и много слаб удар – след шут извън наказателното поле топката едва стигаше до голлинията. Сънародникът му Линел Китамбала и камерунецът Джъстин Менголо уж бяха „разчупени нападатели“. Първият си заслужи 6 мача за Левски, а вторият 7. В тях те така и не успяха да опънат противниковата мрежа.
Сезон 2015/16 може би е „култов“ откъм ялови нападатели. Причината е, че тогава синята фланелка носеше и юношата на клуба Наско Курдов (продаден в младежките си години на Байер Леверкузен, а сега е в Сливнишки герой). Той обаче така и не вкара в 9 срещи за сините.
Факт е, че Дени Алар до момента не играе нищо. И ако скоро не промени това, то няма да е никаква изненада, ако още през зимата му се наложи да потегли с еднопосочен билет към Виена. Защото до момента нито оправдава дадената за него трансферна сума за наем, нито заплатата си, която е в пъти по-голяма от тази на вкаралия 24 гола миналия сезон за сините Станислав Костов.
