Тома Даске даде любопитно интервю за Youtube канала „Льо Мюсист“, който се занимава с всичко интересно, което се случва около футболния Льо Ман. Французинът говори основно за адаптацията си в България.
– Привет, Тома! Как си? Можеш ли вече да ни кажеш „Добър ден“ на български?
– Привет! Мога, разбира се – „Здравейте“.
– Вече 4 месеца си в България. Би ли разказал как се развива животът за теб в страната?
– Бих казал много добре. Адаптацията ми стана много бързо, защото аз пристигнах в София в сряда вечерта, започнах тренировки в петък, а шампионатът в България започна през уикенда. Така че веднага ме пуснаха в дълбоките води. Нашият първи мач беше в понеделник и аз бях титуляр. Беше домакински мач срещу Берое, който е много добър отбор. Всъщност там играят немалко французи. За съжаление загубихме мача (бел. ред. 0:2), но в индивидуален план нещата по-скоро тръгнаха добре за мен. Като се има предвид, че последният ми мач преди това беше с Льо Ман в Шамбли (б. а. – на 6 март).
– Миналата година ти изпадна в Насионал (б. а. – трета дивизия на Франция), но веднага си осигури трансфер в елита на България. Наскоро игра срещу Лудогорец, който неотдавна бе в Шампионската лига. Това е голям скок, нали?
– Вярно е, че раздялата ми с Льо Ман не се случи по най-добрия начин, но аз усетих, че тогава беше моментът да си тръгна. Когато казах това на президента, нямах никаква оферта. Не отидох да му кажа: „Тръгвам си, защото отивам в друг клуб“. Но наистина имах нужда да се преместя на друго място. И в крайна сметка подписах с Левски през август. Вярвах в себе си и във възможностите си. Но не беше лесно, това е сигурно. Беше дълъг период без клуб. Първо дойде карантината – март, април, май, юни, юли. Трябваше да изчакам август, но имах нужното търпение и съм щастлив, че нещата се развиха така.
– Как се случи трансферът? Кой ти се обади, за да ти каже, че Левски се интересува от теб?
– Връзката направи мениджър. Започнахме да говорим с Левски още през май. Те се обаждаха от време на време. Имах връзка с тях, както и с един друг клуб, но нямаше нищо конкретно. Накрая всичко се случи за една седмица.
– Как реагира, когато разбра, че Левски те иска?
– Познавах отбора като име, но не познавах българското първенство, нито нивото му, няма какво да лъжа. Но като човек, който следи футбола, познавам двата или трите големи клуба в България. Познавах Левски, а предварително се осведомих и за София. Но това е столица – голям град, така че има всичко, от което имаш нужда.
– Как свикваш в съблекалнята на отбора, след като си единственият франкофон там? В Левски трябва да са 99% българи…
– В отбора сме четирима чужденци. Има един бразилец, един нидерландец, един ганаец и аз. Така че говорим или на български, или на английски (смее се).
– Поне можеш да псуваш на френски и никой няма да ти обърне внимание…
– Да, точно така.
– Каква е обстановката в отбора?
– Бих казал, че засега всичко е наред. Сега, има и моменти, когато българите се палят в съблекалнята. Това е нормално, все пак те имат своите навици, характери. Аз още не говоря езика, ако изключим някои често употребявани изрази. Но няма смисъл да се намесвам в разговорите им, защото така или иначе не разбирам нищо. Но всички футболисти говорят английски, което е добре.
– Какво е нивото в България? Отборът по-силен ли е от Льо Ман?
– Бих казал, че в Лига 2 играчите са физически по-силни. Дори в Насионал (б. а.
– трета дивизия) сблъсъците са по-здрави. Но много зависи и от съперника. Преди 2 седмици играхме срещу Лудогорец и това е много силен отбор, който играе в Лига Европа.
– Каква е ситуацията в България в момента?
– Няма карантина сега, трябва да носим маски, както във Франция, но не сме изолирани. Отскоро няма публика по стадионите, но имаше първите 2 месеца, когато пристигнах.
– И как е атмосферата по стадионите?
– О, много добре. Не знам дали си гледал клипове, но наистина е жестоко. За съжаление сега дербито с ЦСКА ще се играе при закрити трибуни, иначе щеше да е лудница.
– Какво дерби, като те са трети в класирането, а вие сте 17-и (б. а. – Левски е на 12-о място) или нещо такова…
– Да, не сме много добре в класирането. Направихме колеблив старт на сезона. В последните 5 мача нямаме победа. Когато не печелиш точки, няма как да напредваш. Честно казано, между третия и четвъртия и нас няма толкова голяма разлика, но първите два отбора вече имат голям аванс.
– Как се настройваш сега за мачовете без публика?
– Гадно е. Играем футбол, за да привличаме хора на стадиона, за да има атмосфера. Сега, това е професията ни и трябва да се адаптираме. Но си представете разликата между 50 000 зрители на стадиона и празни седалки. В същото време трябва да показваме най-доброто от себе си.
– Предстои ви дерби, но едва ли може да се сравни с Льо Ман – Валанс? (Смее се)
– Още не съм изживял ЦСКА – Левски и не мога да разказвам. Но от кадрите, които съм виждал тук, става дума за истинска лудост. И се играе на голям, открит стадион…
– Мислиш ли, че си „чист“ защитник? В смисъл, че не правиш груби влизания, техничен си, може би не много агресивен и обичаш да изнасяш топката…
– Вече има много треньори, които изповядват много затворен футбол и имат нужда от физически здрави, яки защитници. Ако играчът е под 1,90 м, въобще не го поглеждат… Но аз обичам да играя с топката.
– Как се справяш като защитник в България?
– Играя редовно и дори минах в средата на терена.
– Наистина ли? Като номер №6?
– Да, като №6. В средата на терена не се изисква чак толкова внушителна физика. Може би и заради това не успях да си намеря веднага отбор. Когато си в Лига 2 или Насионал и не си поне 1,90 м в защита, се смята, че не струваш нищо.
– Какво си пожелаваш за близкото бъдеще?
– Индивидуално да направя отличен сезон, в колективен план да се измъкнем от това положение и да се изкачим в класирането. Защото сме голям клуб и със сигурност няма да се борим за оцеляване. Това не е нашето място. Трябва много бързо да се измъкнем, да се изкачим в класирането и да играем в Европа следващия сезон. Надявам се да сме между първите 6, за да бъде вълнуващ краят на сезона ни.
