Даниел Димов: Левски тръгна по верния път! Ще е хубаво за българския футбол да се смени шампионът!

0
-
-

„Тема Спорт“ потърси за обширно интервю капитана на Черно море Даниел Димов. През есенния дял варненци бяха сред приятните изненади в Първа лига, като ще зимуват на трето място. Ето каква бе равносметката на бранителя, който през есента стана вътрешен халф и мина кота 200 от мачове в елита.

Даниеле, Черно море ще зимува на трето място в Първа лига, очаквахте ли такова силно представяне през есенния дял?
– Смятам, че се представихме доста добре и напълно заслужено сме трети с оглед резултатите, които постигнахме досега. Естествено, винаги може и по-добре, но и по-лошо. Има една лека горчилка у нас, тъй като изтървахме доста точки срещу на пръв поглед отбори, които можеше да победим. Особено вкъщи. Загубихме немалко актив по нелеп начин, но колкото и да искаме да сме максималисти, трябва да бъдем доволни от постигнатото, а то не е никак малко.

Многото равенства ли натежаха – осем на брой, колкото и победите?
– Ако ги пресметнем, като загубени точки – 16, е така. Като цяло равенството най не го харесвам като резултат. То създава впечатление за положителен такъв, а всъщност не е. Ако тези 8 равенства ги разделим, да речем, на 4 победи и 4 загуби ще получим по-добър актив. Така че хиксовете не ги харесвам. Предпочитам да паднем един двубой, но после да спечелим два. Хубавото е, че все пак имаме добър точков актив и изходна позиция за пролетта. Надявам се да натрупаме още.

Оставане в първата шестица ли ще е основният приоритет пред Черно море напролет?
– Да, въпреки че сме трети. Трябва да заздравим отбора, да си затвърдим мястото в Топ 6 и ако успеем преди плейофите да се преборим за по-челно място – добре дошло е. Апетитът идва с яденето. Стигнали сме дотук, вдигнали сме летвата и е хубаво да я задържим по-високо.

Едни медали биха ли отивали на гърдите ви през месец май?
– Лично на мен много ми се иска. Но няма да е лесна задача. Конкуренцията ще е доста сериозна. Като изключим първите два отбора – Лудогорец и ЦСКА, които са с по-големи бюджети и по-класни футболисти, останалите сме горе-долу на едно ниво и сме с изравнени сили.

През есента бе преследван често от контузии, но имаше и ново амплоа за теб – заигра като вътрешен халф, как се чувстваше на тази позиция?
– Доста контузии ми се насъбраха през цялата година. Дори и в този момент, когато говорим, съм пред болницата и чакам за преглед. Неприятно е, когато си отвън и не можеш да помогнеш на съотборниците си. Надявам се през новата година да се отърва от тези травми. Това е много, много неприятно за всеки спортист. За новото амплоа, то е и ново, и старо за мен. Просто в последните години не съм играл на този позиция. Генерално погледнато, израснах на този пост – вътрешен, дефанзивен халф. Именно Илиан Илиев ме направи от дефанзивен халф – централен защитник в Черно море, сега пак той ме връща обратно. Няма лошо, важното е да съм полезен за отбора. Където Илиан Илиев прецени, там ще играят.

В тази връзка – ти и той докога ще продължите с Черно море?
– Вече доста време сме заедно с Илиан Илиев, и помежду си, и с клуба. Сметки и планове не можем да си правим. Имаме си договори и ги изпълняваме. Когато свърши сезонът, живи и здрави, ще седнем и ще разговаряме с ръководството. Но дотогава ни чака много работа. Има доста време.

2021 година ти донесе и завръщане в националния отбор…
– Завръщане е силно казано. Предишният път бях викан само веднъж през 2010-а при Лотар Матеус. Аз не съм основна фигура в националния отбор, но това е изключителна гордост и радост за всеки футболисти да облече екипа на България. Престиж и чест е за всяко дете да осъществи тази мечта. Знаете срещу какви отбори играхме в групата за световното сега – срещу Швейцария и Италия. Изживяването, поне в моето съзнание, е голямо.

През тази есен мина кота 200 по брой мачове в родния елит, поставил ли си си някаква граница, която да гониш, след като през януари ще навършиш 33 години?
– Мартин Камбуров много вдигна летвата и ни отправи задача и на нас – по-младите от него (смее се). Хвърли ни ръкавицата… Като го гледаме него и се чувстваме доста по-младички. Има още какво да дадем. Ами вижте и Георги Петков, който пак записа някакъв рекорд. Това са все хубави работи между другото. Най-важното е да имаш желанието и амбицията, защото когато ги изгубиш, става трудно. Да, при Камбуров водещ мотив бе рекордът за голове, който подобри и за което шапка му свалям.

Заслужава ли според теб да спечели приза футболист на годината за 2021-ва, или има и други достойни, като Десподов или Йомов?
– Всеки един от тримата заслужава. Вие медиите ще изберете. Това, което прави Мартин на тези години – само уважение и респект. Както вече казах, хубаво е да имаш амбиция и цел, но и тялото ти трябва да те слуша. При него явно се получава. Десподов се представя на много високо ниво и в първенството, и в турнирите, и в националния. Йомов е младо и перспективно момче с бъдеще.

Затворил ли си вече страницата „чужбина“ след периодите в Израел и Турция?
– Никога нищо не се знае. Най-важното е да съм здрав, защото тогава знам какво мога и какъв потенциал имам. Времето само ще си покаже.

Като човек израснал в школата на Черно море, а и говорите ли си въобще в отбора на тази тема, надяваш ли се следващия сезон да има варненско дерби?
– Ще се радвам. Доста години минаха от тогава (б.р. – последното е през сезон 2008/09). Като гледам сегашния ни отбор, в този сблъсък сме играли само аз и треньорът Илиан Илиев. На мен лично ми липсва много такъв мач. Не говоря само за двубоя като дерби, но и като заряд в града, чисто емоционално и за феновете. Надявам се противникът да намери сили и да задържи позициите си и да влезе в елита. Ще бъде добре не само за града, за футболната общественост, а и за България като цяло. Футболът ни има нужда от тази мачове, а и въобще от завръщането на доказани центрове като Сливен, Плевен, Добрич, Петрич, ако щете, дори и един Бургас, виждате какви проблеми има там постоянно с двата отбора.

Като заговори за българския футбол като цяло, тази хегемония на Лудогорец – вече десет пъти поред тимът е шампион, помага или по-скоро почва да пречи?
– И в други държави има такива примери и не са малко. Сякаш, като че ли е по-добре малко да се смени шампионът. Всички знаем, че Лудогорец са най-добри на фона на средствата, кадрите, организацията. Няма база за сравнение. Трудно е да се противопоставиш на тях. Но наистина ще е хубаво за българския футбол да има малко смяна на кръвта, както се казва.

Левски е другият отбор, за който имаш доста мачове в България. Виждаш ли там вече светлина в тунела със завръщането на Станимир Стоилов?
– Така е, има положителни индикации. Нещата не са лоши, но позитивните са чисто спортно-технически. Опитват се от нищо нещо да правят. Но без пари не могат да се случат нещата. А и дори да ги има средствата, доколкото се чува, има да се чистят и още стари задължения. Тръгнали са по верния път и имат огромен потенциал спрямо феновете, разполагат със солидна обществена подкрепа, и дано се стабилизират нещата. Левски и ЦСКА са двата гранда, които държат футбола в България. Затова са нужни силни Левски и ЦСКА, градски дербита. Това би запалило и младите, защото това с юношите ми е много болна тема. Много са нещата, но дано през 2022 година да са по-добри.

Вие в Черно море сте добър пример за налагане на млади играч, и то на всички линии…
– Така е и се радвам. Надявам се да продължаваме.

Слушат ли те по-младите?
– Ако не слушат, аз съм от по-старата школа, знаят какво ги очаква (смее се). Всички са готини момчета и имат потенциал. Нека новата година е по-добра за всички и да сме здрави. Другото се нарежда рано или късно.

loading...