Габриел Обертан от вчера официално е футболист на Ерзурумспор. Както един приятел се пошегува, турският клуб сигурно не е бил толкова отразяван от медиите в страната си, колкото в България за 2 дни. Което е нормално, с оглед значимостта в България на Левски, чийто екип допреди няколко часа носеше френската звезда. Логично, трансферът предизвика цунами от мнения, най-вече сред „сините“ привърженици. Те са диаметрално противоположни – от заклеймяване до възхваляване на шефовете за продажбата.
Трябва ли всъщност да поплачем, че Обертан напусна „Герена“?
Безспорно, бившият футболист на Манчестър Юнайтед е класа. Може би дори най-класният чуждестранен футболист, играл в родното първенство. Или поне с най-добра визитка. Безспорно беше и добър PR ход. Отделен е въпросът, че управленският хаос на „Герена“ доведе дотам, че феновете да искат да си купят фланелки на Обертан, а такива да няма във фен магазина. Със сигурност Левски загуби чудесен играч, но…
Колкото и класен футболист да е Габи, както го наричаха феновете на Левски, той така и не успя да се превърне в решителна за отбора фигура. Когато играта на отбора не вървеше, се очакваше именно той да се нагърби с повече отговорност и с някой индивидуален проблясък да реши съответния. Нищо подобно обаче не се случи. Изключение прави само последното дерби с ЦСКА-София, когато след негов удар Черниаускас си вкара автогол, оказал се победен за „сините“. Най-силният му мач пък може би бе отново срещу „червените“ – първият полуфинал за Купата през миналия сезон, когато направи 2 блестящи асистенции на Буш.
Но и без Обертан, и с него, Левски пак завърши трети в Първа лига, и пак остана без трофей, и пак игра бараж за Лига Европа. С Обертан, Левски преживя най-големия срам в историята си – отпадането от Вадуц. И подари тази причина, логично идва въпросът: Необходимо ли е да се плаща огромната му заплата от клуб, който е/беше на ръба на фалит? А отговорът сякаш е повече от ясен.
От друга страна, с продажбата на Обертан, Левски си осигури безпроблемното плащане на дълговете, които клатиха клубния лиценз. А и ще влязат почти още толкова свежи пари в прашасалата „синя“ каса.
Отделно от това, Левски смъкна и чувствително разходите за заплати. Според новия договор, Обертан трябваше да взима по 45 хиляди евро (90 хиляди лева) всеки месец. За клуб, чийто лиценз е заложен на карта, това са страшно много пари. За такава заплата, французинът трябваше сам да решава мачовете, поне в България. А всъщност, срещу тази сума (За да бъде обективни, тя бе плащана само 2 месеца. Преди това беше по-малко, но отново рекордна за Левски), за 59 мача, Обертан вкара числом и словом 5 (пет) гола (3 от тях срещу Септември) и направи 15 асистенции. Освен това отказа да бие дузпи в два мача, които бяха решаващи за съдбата на Левски – финала за Купата срещу Славия и при отпадането от турнира в гостуването на Черно море през есента.
Така стигаме и до може би най-важния момент. Обществена тайна е, че новият договор на Обертан „взриви“ съблекалнята на „Герена“. Други основни играчи на „сините“ отказаха да преподпишат своите договори, тъй като също поискаха чувствително увеличение на месечните си възнаграждения. И след като не им бяха предоставени, формата им спадна до критичния минимум, а резултатите бяха пагубни. Самият Обертан, след като сложи параф под новите условия, също сякаш опъна ръчната и не изигра нито един силен мач. След неговата продажба обаче, се очаква обстановката да се нормализира.
И така, Левски се раздели с наистина прекрасен, завършен футболист. Плюсовете от неговата продажба, обаче изглежда са повече. Разбира се, всеки си има своята гледна точка и своята истина. Но на въпроса „Заслужава ли си да поплачем за Обертан?“, отговорът сякаш е „По-скоро не…“.
Категорично съм на същото мнение! Много точно написано. Най-важното е да избегнем фалита, а със заплати по 90 бона това нямаше как да стане