Християн Петров е откритието на сезона в ЦСКА-София. 20-годишният централен защитник захапа шанса, получен от Саша Илич в началото на кампанията, и се превърна в твърд титуляр за червените, а заслужи и повиквателни за националния отбор. Талантливият бранител говори пред „Тема Спорт“ за голямата крачка, която направи в кариерата си, своите амбиции и излишно допуснатото си изгонване в първия пролетен кръг срещу Берое.
Християне, очакваше ли преди началото на сезона, че толкова бързо ще се превърнеш в основна фигура в състава на ЦСКА?
– Често казано, не. Все пак през миналия сезон имах едва четири записани мача. Но в началото на тази кампания треньорът ми даде шанс да започна като титуляр в няколко срещи. За моя радост показах добри игри и заслужих неговото доверие за следващите месеци. Естествено, винаги в началото има доза напрежение, притеснение. Но с всеки изминал мач добиваш повече и повече самочувствие и опит, разбира се.
Как оценяваш първия си реален сблъсък с елитния футбол у нас?
– Със сигурност е трудно. Въпреки че имах немалко мачове във Втора лига (б.а . – с екипа на Литекс като преотстъпен), определено разликата е доста голяма. Но смятам, че вече се напаснах към интензитета и скоростта.
Все още си едва на 20 години, какви краткосрочни и дългосрочни цели си си поставил?
– На първо място най-важното е да съм здрав. Краткосрочната цел естествено е през този сезон да спечелим титлата и Купата на България. Дай Боже, след това през лятото да направим и пробив в международните турнири. А занапред се надявам тепърва да развивам качествата си и ако е писано, да стигна до някое от топ 5 първенствата на Европа.
Имаш ли предпочитан шампионат сред тях?
– Ами не, нямам претенции. Ще бъда много щастлив, ако достигна което и да е от водещите първенства. Нека първо се утвърдя тук, в ЦСКА, а след това вече ще мога да погледна и към чужбина.
От малък ли си фен на ЦСКА, или тази любов се зароди впоследствие? Вижда се страстта в очите ти, когато след победа отивате да се радвате с публиката…
– Да, моят баща е цесекар от дете. Нормално беше и аз още от малък да следя какво се случва с ЦСКА. И вече на 15 години, като дойдох в школата, още повече се запалих по клуба.
Как се стигна до преминаването ти от Локо Пловдив в ЦСКА?
– Тогавашният шеф на школата Стефан Яръмов ми се обади, проведохме няколко разговора. След това дойдох и видях базата и на „Българска армия“, и в Панчарево, и реших, че това ще е най-правилната крачка в моята кариера. Исках това да е моят отбор в бъдеше.
Има ли твои съотборници от школата на Локомотив, които също са стигнали до професионалния футбол?
– От моя набор не, а от по-големите с една година единствено Мартин Паскалев, който, както знаете, вече повече от година е твърд титуляр в Локомотив. С него имаме много добри отношения. Чували сме се няколко пъти след мачове помежду ни, или когато другият се е представил силно. Коментираме си и се подкрепяме един друг.
Предстои ви мач именно с Локомотив Пловдив, по-специални ли са за теб тези двубои?
– Да, със сигурност. Все пак това е моят първи отбор. Изкарал съм страхотни 5 години в Локомотив, за които съм много благодарен. Така че е нормално, когато се изправя срещу момчетата с черно-бели фланелки, чувството да е по-различно.
Смяташ ли, че повече млади български футболисти биха могли като теб и Паскалев да пробият до първия състав на елитните ни клубове?
– Да, определено смятам, че има още много млади български футболисти, които притежават потенциал да се утвърдят в Първа лига. Но трябва да получават нужния шанс. Нормално е и в началото да се правят грешки, всеки прави грешки, но когато треньорът гласува доверие в теб, ти усещаш това и имаш много по-голяма увереност.
Смени няколко треньори в ЦСКА, при кого се чувстваше най-добре?
– Със сигурност при Саша Илич се чувствам най-добре, тъй като неговото отношение към футболистите е много специално. Ние го чувстваме като един от нас. Като част от отбора, а не само като треньор. Така че без съмнение той е наставникът, при когото съм изпитвал най-голямо удоволствие да тренирам и играя.
Илич проведе ли индивидуален разговор с теб, след като застана начело на тима?
– В началото някакъв по-специален разговор не сме имали. Запознахме се, но нищо по-интересно. Впоследствие, след като получих шанс да играя, вече имахме някои разговори, в които той нормално ми каза, че трябва да давам всичко от себе си и в тренировките, и в мачовете. Че имам качества и ако работя усърдно, могат да ми се случат хубави неща.
Как прие новината за първата ти повиквателна в националния отбор?
– Бях много приятно изненадан. Не съм очаквал тази покана от г-н Кръстаич. А и знаете, че когато нямаш очаквания, не можеш да бъдеш разочарован. Със сигурност всеки мечтае да бъде повикан за националния отбор, радвам се, че вече два пъти ми се случи през есента и следващата цел занапред е да направя дебют и постепенно да се утвърдя в титулярния състав.
В Стара Загора получи червен картон в заключителните секунди на срещата. Веднага се видя, че съжаляваш за случилото се…
– Да, случват се и такива неща. Със сигурност ще се поуча от тази грешка. В момента, в който стана ситуацията, разбрах какво съм направил. Повлиян от емоцията, от завърналите се фенове на трибуните, направих тази глупост. Благодарен съм на целия отбор, на треньорския щаб за подкрепата, която ми оказаха веднага след края на мача. Няколко от момчетата дойдоха, казаха ми, че това е нормално, все пак съм млад футболист. Но естествено се надявам повече да нямам подобни ситуации.
Може ли ЦСКА да задържи високото темпо в битката за титлата?
– Не искам да давам прогнози, но смятам, че психически и физически сме готови за целия сезон. Имаме страхотен колектив и силно се надявам да вдигнем титлата.
С кого в отбора си най-близък?
– Имам страхотни отношения с всички, но със Станислав Шопов сме много близки, тъй като се познаваме от деца, може би от 10-годишни. От един квартал сме и още оттогава сме приятели.
Кой е бил идолът ти като дете?
– Любимият ми отбор в чужбина е Реал Мадрид. Може би веднага става ясно, че идол сред защитниците ми е Серхио Рамос. Възхищавам се на играта му, а и на поведението му извън терена. Истински лидер и пример за подражание!
