-
ЦСКА-София е лидер в Първа лига. „Червените“ взеха много победи през есента с неособено бляскав футбол, за което си призна и старши треньорът Саша Илич. Това ги качи на върха. След паузата обаче „армейците“ играят доста по-добре. Така е от всяка една гледна точка. Момчетата на старши треньора Саша Илич са разнообразни в атака, здрави в защита, гъвкави и креативни в средата на терена, железни тактически и най-важното – винаги имат План „Б“, когато нещата се объркат. ЦСКА-София е безпощаден от началото на годината. Единствен Локо Пд измъкна точка на „червените“, но това стана заради пропуснатата дузпа от Юрген Матай в последната минута.
Да, има мачове, в които ЦСКА-София отново не блестеше и през 2023 година, но победите в тях се взимаха с тактическа грамотност, класа и План „Б“, а не с късмет както беше в някои от срещите през есента.
„Армейците“ все още се напасват по работата на Саша Илич и обратното – сърбинът се напасва по кадровия потенциал в съблекалнята. Има обаче една константа, която е желязна от началото на годината. Тя се нарича Брадли де Нойер.
„Лалето“ е футболистът под пара в ЦСКА-София. Той всеки мач е на изключително високо ниво и ако го определим за №1 за „червените“ от началото на годината, няма да сгрешим. Истината е, че Саша Илич е в основата на брилянтното представяне на Де Нойер. Сърбинът усети, че силата му е най-вече в атака и умело използва именно това, а за целта футболистът е подсигурен солидно в защита. Схемата с трима централни бранители помага именно на халф-бековете да имат повече свобода на терена, от която се възползва „лалето“. В последно време Брадли няма солидни защитни функции срещу повечето съперници и така ЦСКА-София се възползва от цялата му мощ по левия фланг. В последните няколко срещи тази тенденция се засили, след като Саша Ипич започна да използва така наречения action man в средата на терена. Става дума за човека пред тримата защитници, който обикновено се използва за подсигуряване на бранителите и същевременно изнасяна на топката. На няколко пъти тази функция при „армейците“ имаше Марселино Кареасо, който страхотно допълваше именно Брадли де Нойер. Колумбиецът принципно не е типичният action man, защото е доста по-бърз, креативен и техничен от повечето футболисти с тази функция. Тази добавена стойност се използва умело от Саша Илич, който явно е видял, че има страхотен синхрон между Кареасо и Де Нойер. В този тандем работата на колумбиеца не се вижда много-много, но тази на нидерландеца изпъква.
Реално от началото на годината именно Брадли е човекът, който е в основата на доста от головете, а покрай него ЦСКА-София атакува изключително по левия фланг. Представянето на Де Нойер с „червения“ екип дава повод да открои тенденция, че най-силното оръжие на тима през годините е именно атаката отляво и то най-вече стойността й, придадена от защитника или халф-бека.
Преди „лалето“ на „Армията“ висока класа показваше друг Брадли – Мазику. Французинът изигра 110 мача за ЦСКА-София във всички турнири, а почти във всичките от тях беше в Топ 3 на най-добрите. Той напусна клуба със свободен трансфер, след като отказа дузината предложения за нов договор. „Червените“ много искаха да го задържат, но сега сигурно не съжаляват, че са го заменили с друг Брадли,
който дори може би е по-добър.
Преди Мазику ляв защитник на тима беше Жеферсон. Бразилецът също носеше доста класа на тима, но по негово време отборът играеше с двама в отбрана, а това до голяма степен ликвидираше офанзивите му възможности. Отделно Жеферсон е доста бавен за краен защитник, което наложи трансформирането му в халф. Реално той изигра само около 35 мача във всички турнири през сезоните 2017/2018 и 2018/2019 като ляв защитник, а след това натрупа повече от 100 като дефанзивен халф. В полузащитник го превърна Люпко Петрович, който за първи път го прати в средата на терена, а и Петър Занев, който подписа с ЦСКА-София и за кратко беше титулярен ляв защитник. Преди всички изброени по-горе пък отляво на отбраната беше Антон Недялков, който играеше страхотно с червената фланелка. Националът също като двамата Брадли беше всеки мач сред най-добрите футболисти на терена.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
